Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
abv.bg, all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Юпитер - Jupiter - Петата и най-голяма планета от Слънчевата система.
Юпитер е петата поред планета от Слънцето и най-голямата в цялата Слънчева система. Юпитер е четвъртият най-ярък обект на небето след Слънцето, Луната, Венера и понякога, след Марс. От Земята Юпитер може да се види дори в малък телескоп или бинокъл като леко сплескан диск. Това се явява следствие от бързото въртене на огромната планета – Юпитер се завърта около оста си за 10 часа. Има 318 пъти по-голяма маса от Земята (1.900х1027 кг), а диаметърът му е 11 пъти по-голям от земния - 142 984 км. Движи се около Слънцето по орбита с радиус 778,330,000 км. (5.20 AU) и прави една обиколка за 11.86 земни години с орбитална скорост 13.06 км/сек.

Юпитер е газов гигант и няма твърда кора. Неговата плътност е 1.3 г/см3. Структурата му е много различна от тази на Земята. Видимата "повърхност" на Юпитер фактически е най-горният слой облаци от неговата атмосфера. Атмосферата е дълбока и е съставена основно от водород и хелий, с малки количества метан, амоняк, водни пари и други елементи. Върху диска на планетата се виждат ивици от тъмни и светли облаци. В неговата атмосфера бушуват огромни бури. Известното Голямо червено петно е огромен антициклон, открит е преди 300 години и има овална форма с размери 12 000 на 25 000 км (размер, два пъти превишаващ размера на Земята). Температурата в атмосферата на Юпитер е много ниска – около –140°C в горния край на атмосферата.

През 1979 г. сондата Voyager 1 откри, че Юпитер има система от пръстени, но те са много малки и бледи и не се виждат от Земята. Пръстените и луните на Юпитер се намират в радиоактивен пояс с интензивно излъчване на електрони и йони, захванати от силното магнитно поле на планетата. Тези частици и полета образуват магнитосферата на Юпитер, която се простира до 7 милиона километра по посока на Слънцето, а в другата посока достига на разстояние 750 милиона километра, чак до орбитата на Сатурн.

Вътрешността на Юпитер е съставена от твърда сърцевина от материал, наподобяващ самата Земя с диаметър 24000 км. Тя е заобиколена от метализирана среда от смес на водород и хелий с дебелина 100000 км. На Земята тези два елемента съществуват като газ, но във вътрешността на Юпитер при изключително ниските температури водородът е в състояние, подобно на метал. Над тази зона от метализиран водород има течна обвивка от молекули, главно водород и хелий, и облачната атмосфера с дебелина повече от 1000 км. Подобно на Земята, и в регионите около полюсите на Юпитер се наблюдават полярни сияния. Тези сияния изглежда са свързани с материал от Йо, който пада в атмосферата на Юпитер по спирала следвайки линиите на магнитното й поле. Наблюдавани са също и електрически разряди (мълнии) в горния край на атмосферата.

С помощта на бинокъл или малък телескоп при наблюдение на Юпитер около диска му може да се видят четирите луни, наблюдавани от Галилео Галилей с неговия саморъчно изработен телескоп (галилеевите спътници). Това са Йо, Ганимед, Европа и Калисто. Други спътници на Юпитер са Адрастея, Карме, Хималия, Метис, Алматея, Елара, Пасифея, Ананке, Леда, Синоп, Лизитея и Тива.

Орбитите на Йо, Европа и Ганимед са взаимно свързани от приливните сили на Юпитер в отношение 1:2:4. След стотици милиони години Калисто също ще стане част от тази въртележка и ще прави своя оборот около Юпитер за двойно повече време от Ганимед и осем пъти повече време от Йо.

В средата на месец май 2002 г. са потвърдени нови единадесет спътника на Юпитер. Те са открити от екип от учени от Хавайския университет, които използвали телескопа на Канада-Франция-Хаваи, разположен в Мануа Кеа в Хаваи, с една от най-големите CCD-камери в света ("12К"), за да получат подробни изображения на големи региони около Юпитер. Тези спътници имат диаметър между 2 и 4 км, ретроградни орбити и период между 557 и 773 дни. Дългите елипсовидни орбити са причина да се счита, че тези обекти са уловени от Юпитер преди няколко милиарда година, докато планетата е била още млада. През 2003 г. също са открити нови спътници на Юпитер. Към 15 април 2003 година техният брой вече е 60 !
Още информация:
Куиперският пръстенДиск от прах и отломки, отвъд орбитата на Нептун.
Слънчевата системаSolar System – Слънцето, планетите, техните спътници и астероидите.
СлънцетоSun - Централната звезда на слънчевата система.
МеркурийMercury - най-близката до Слънцето планета.
ВенераVenus - втората поред планета от Слънцето.
ЗемяEarth - третата поред планета от Слънцето.
ЛунатаMoon - единственият естествен спътник на Земята.
МарсMars - четвъртата планета от Слънчевата система.
СатурнSaturn - шестата планета от Слънчевата система.
УранUranus - седмата планета в Слънчевата система.
НептунNeptune - осмата планета в Слънчевата система.
ПлутонPluto - плутоид - космическо тяло в Слънчевата система, отвъд орбитата на Нептун
АмалтеяСпътник на Юпитер.
АриелСпътник на Уран.
ГанимедНай-големият спътник на Юпитер.
ДеймосПо-малкият от двата спътника на Марс.
ДионаСпътник на Сатурн.
ЕвропаСпътник на Юпитер.
ЕнцеладСпътник на Сатурн.
КалистоСпътник на Юпитер.
ЙоСпътник на Юпитер със силна вулканична активност.
МимасСпътник на Сатурн.
МирандаСпътник на Уран.
РеаСпътник на Сатурн.
ТетасСпътник на Сатурн.
ТитанСпътник на Сатурн.
ТитанияСпътник на Уран.
ТритонНай-големият спътник на Нептун.
ХиперионСпътник на Сатурн.
ФебаСпътник на Сатурн.
ФобосПо-големият от двата спътника на Марс.
Червеното петно на ЮпитерАнтициклон на повърхността на Юпитер.
ЯпетСпътник на Сатурн.
ПлутоидНаименование на космическите тела в Слънчевата система, подобни на Плутон.
Слънчево затъмнениеЗакриване на Слънцето от Луната.
Лунно затъмнениеЯвление, при което земната сянка попада върху Луната и се намалява видимата й яркост.