Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
abv.bg, all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Сатурн - Saturn - шестата планета от Слънчевата система.
Изобретявайки астрономическия телескоп, Галилео Галилей започва да прави необичайни открития. С помощта на своя примитивен уред, той открива луни, обикалящи около Юпитер, наблюдава големи тъмни петна, преминаващи по повърхността на Слънцето и изучава кратерите по Луната. Но най-смайващото откритие прави през 1610 година, когато със своя телескоп наблюдава планетата Сатурн – истинския властелин на пръстените.

Сатурн е може би най-известната и най-красивата от всичките планети в Слънчевата система. Макар, че не е единствената планета с пръстени, при нея те са с голям диаметър и ширина и могат лесно да се видят при наблюдение с телескоп или бинокъл, за разлика от останалите планети. Именно тази система от пръстени прави Сатурн толкова красив.

Сатурн е втората по големина планета в Слънчевата система след Юпитер. Тя е огромно газово кълбо, подобно на Юпитер, но с по-малък размер и плътност, по-ниска от водата - 0,7g/см3. Диаметърът и е 120000 км. (9.44 пъти по-голям от земния), масата е 5.69x1026кг. (95.15 пъти по-голяма от земната), а температура е около -150 градуса. Завърта се около оста си за 10 часа и 40 минути. Орбитата му е 10 пъти по-голяма от орбитата на Земята и прави една обиколка около Слънцето за 29.46 земни години. Сатурн единствената планета в Слънчевата система, чийто северен магнитен полюс съвпада със северния географски полюс.

Сатурн, подобно на Юпитер, е сформирана основно от водород и хелий. Облаците в дебелата около 1000 км. атмосфера формират "релефа" на повърхността при наблюденията на Сатурн. Планетата се състоя от 94% водород и 6% хелий, вода, амоняк и метан. Понеже Сатурн е по-студен от Юпитер, повечето цветни химически елементи и съединения са в долната част на атмосферата и не се виждат. Външният слой на Сатурн е съставен основно от молекулярен водород. Навлизайки в дълбочина, където налягането е 100 000 бара, газът започва да прилича на гореща течност. При налягане от 1 000 000 бара водородът преминава в състояние на метализиран водород и много прилича на разтопен метал. Водород в това състояние се разполага до половината от радиуса на планетата. Под слоят с метализиран водород се намира слой от вода, метан и амоняк под високо налягане и висока температура, а в центъра на планетата е разположено скално ядро с размерите на Земята с температура около 12000К. Сатурн излъчва повече енергия в околното пространство, отколкото приема от Слънцето Сатурн притежава активна атмосфера - там бушуват вихрушки и антициклони със скорост 1800 км/час (на екватора), което е 4 пъти по-голяма скорост от ветровете на Юпитер. Ветровете духат предимно в източна посока. Най-силно духат ветровете около екватора и скоростта им намалява при увеличаване на географската ширина.

Магнитното поле на Сатурн е по-слабо от полето на Юпитер. Предполага се, че електрическият ток в разположения дълбоко под повърхността течен метализиран водород е причина за магнитното поле на планетата.

Най-голямата забележителност на Сатурн е системата от пръстени. Те са с диаметър 274000 км. - два пъти по-широки от Юпитер, но са дебели само няколко стотин метра. Лежат в екваториалната плоскост на планетата, която е наклонена към орбитата на въртене около Слънцето на 27 градуса. Пръстените могат да се видят дори в малък телескоп. Поради изменение на относителното разположение на Земята и Сатурн пръстените се наблюдават под различни ъгли. За първи път те са били наблюдавани от Галилей, но едва през 1656 г. Хюйгенс ги определя като система от пръстени. В течение на много години Сатурн се считал за уникален заради тази своя особеност, защото не са били открити все още пръстените около останалите газови планети. Пръстените са формирани от огромно количество частици, лед и камъни с размери от микрони до километри. Те се делят на няколко различни отделни пръстена с процепи между тях. Най-големият от процепите е открит от Касини през 1675 г. и носи неговото име.

Спътниците на Сатурн са съставени основно от воден лед и скали. Това са Пан, Атлас, Енцелад, Прометей, Пандора, Епитемей, Янус, Мимас, Тетас, Телесто, Калипсо, Диона, Хелен, Рея, Титан, Хиперион, Япет, Феба, S/2000 S1, S/2000 S2, S/2000 S3, S/2000 S4, S/2000 S5, S/2000 S6, S/2000 S7, S/2000 S8, S/2000 S9, S/2000 S10, S/2000 S11 и S/2000 S12.

Три двойки спътници, Мимас-Тетас, Енцелад-Диона и Титан-Хиперион, си взаимодействат гравитационно, създавайки стабилни връзки между техните орбити: периодът на завъртане по орбитата на Мимас е наполовина от периода на Тетас, т.е., отношението е 1:2. При Енцелад-Диона отношението е също 1:2, а при Титан-Хиперион то е 3:4.

Сатурн може лесно да се види с просто око, тъй като е доста ярък обект на небето. С добър бинокъл и малък телескоп може да се види системата му от пръстени, а също и най-големият му спътник – Титан. На всеки 15 години Земята преминава през равнината на пръстените и тогава те почти не се виждат, но пък може да се наблюдава сянката, която хвърлят върху диска на Сатурн.

През 1969 година Земята и Сатурн са разположени най-близо една до друга. Планетата с пръстените се е намирала на само 1,2 млрд. километра от Земята и наблюдавана с телескоп е била изключителна гледка. В края на 2002 година това се повтаря – на 17 декември Сатурн и Земята се намират пак максимално близо една до друга, подобно на своето разположение отпреди 30 години. И пак пръстените на планетата са максимално обърнати към нас. 17 декември 2002 година е специален ден, защото Сатурн е в опозиция – Слънцето и Сатурн са в различни страни на небето. При опозиция Сатурн се намира най-близо до Земята и свети много ярко.

Опозицията на Сатурн настъпва на всеки 13 месеца и опозицията на огромната газова планета през 2002 година е едно от най-големите нейни приближения до Земята в последните 30 години, понеже по това време Сатурн е близо до перихелия (най-близката до Слънцето точка от неговата орбита). Сатурновата 30-годишна орбита не е правилна окръжност – тя е с формата на елипса, в която едната страна е 6% по-близо до Слънцето. Когато Сатурн е близо до Слънцето, е близо и до Земята и за нас той е изключителна гледка на небето. Сатурн е много ярък обект по време на своята опозиция. Пръстените са максимално обърнати към нас и отразяват много добре слънчевата светлина.
Още информация:
Куиперският пръстенДиск от прах и отломки, отвъд орбитата на Нептун.
Слънчевата системаSolar System – Слънцето, планетите, техните спътници и астероидите.
СлънцетоSun - Централната звезда на слънчевата система.
МеркурийMercury - най-близката до Слънцето планета.
ВенераVenus - втората поред планета от Слънцето.
ЗемяEarth - третата поред планета от Слънцето.
ЛунатаMoon - единственият естествен спътник на Земята.
МарсMars - четвъртата планета от Слънчевата система.
ЮпитерJupiter - Петата и най-голяма планета от Слънчевата система.
УранUranus - седмата планета в Слънчевата система.
НептунNeptune - осмата планета в Слънчевата система.
ПлутонPluto - плутоид - космическо тяло в Слънчевата система, отвъд орбитата на Нептун
АмалтеяСпътник на Юпитер.
АриелСпътник на Уран.
ГанимедНай-големият спътник на Юпитер.
ДеймосПо-малкият от двата спътника на Марс.
ДионаСпътник на Сатурн.
ЕвропаСпътник на Юпитер.
ЕнцеладСпътник на Сатурн.
КалистоСпътник на Юпитер.
ЙоСпътник на Юпитер със силна вулканична активност.
МимасСпътник на Сатурн.
МирандаСпътник на Уран.
РеаСпътник на Сатурн.
ТетасСпътник на Сатурн.
ТитанСпътник на Сатурн.
ТитанияСпътник на Уран.
ТритонНай-големият спътник на Нептун.
ХиперионСпътник на Сатурн.
ФебаСпътник на Сатурн.
ФобосПо-големият от двата спътника на Марс.
Червеното петно на ЮпитерАнтициклон на повърхността на Юпитер.
ЯпетСпътник на Сатурн.
ПлутоидНаименование на космическите тела в Слънчевата система, подобни на Плутон.
Слънчево затъмнениеЗакриване на Слънцето от Луната.
Лунно затъмнениеЯвление, при което земната сянка попада върху Луната и се намалява видимата й яркост.