Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
abv.bg, all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Радиоастрономия - Раздел от астрономията, изучаващ радиовълните от космическите обекти
Радиоастрономията е раздел от астрономията, който изучава космическите обекти чрез анализ на идващите от тях радиоизлъчвания. Много космически тела излъчват радиовълни – Слънцето, облаците от междузвезден газ, въртенето на неутронните звезди, взривовете в галактичните ядра, квазарите и др. Тези радиовълни прекосяват огромни пространства през Вселената и достигайки до Земята, могат да бъдат уловени с помощта на радиотелескопи. Радиовълните има доста по-голяма дължина на вълната в сравнение със светлината и за да бъдат уловени, се използват големи антени или редици от по-малки антени, работещи заедно. Подобно на оптичната астрономия, при която се анализира светлината, излъчвана от наблюдавания обект, при радиоастрономията могат да се съставят изображения на обекта от радиовълните, които той излъчва. Радиоастрономията позволява да отправим един напълно нов поглед към познатите ни обекти като звезди и галактики, и да открием обекти като пулсари и квазари.

Допреди малко повече от 70 години астрономите са изучавали само видимите обекти в нощното небе и не са имали идея по какъв друг начин може да се наблюдава Вселената отвъд земната атмосфера. През 1931 г. вече е познат електромагнитния спектър, знае се, че видимата светлина обхваща малка част от този спектър с определени дължини на вълната и честота. Знае се също, че има невидима светлина – рентгеновите лъчи, открити от Вилхмелм Рьонтген през 1895 г. Но в този момент все още никой не знае, че небесните обекти излъчват радиовълни и че много от тези сигнали достигат до земната повърхност и могат да бъдат използвани за изучаването на тези обекти.

През 1931 г. радиоинженерът Карл Янски, работещ в компанията Бел Лабс, се заема с изследване на източниците на смущения в обхвата на късите радиовълни, тъй като компанията иска да използва този обхват за трансатлантически радиотелефонни услуги. Целта е да се намери начин за намаляване на влиянието на смущения, причинени от гръмотевични бури и интерференция на радиосигналите, върху полезния сигнал. За целта Янски конструира собственоръчно уред, който повече прилича на дървена въртележка, отколкото на антена. Тя е настроена на дължина на вълната от 14.6 метра и се върти, правейки един пълен оборот за 20 минути. Чрез въртенето на антената той може да открива посоката, от която приема радиосигналите.

Янски приписва част от постоянния шум, който се приема с антената, на приближаващи или отдалечаващи се гръмотевични бури, но източника на останалите смущения е непознат. Ученият забелязва, че наред с въртенето на антената посоката, откъдето идва този шум, се променя постепенно и периодично за 24 часа. Без самият той да е астроном, изказва предположението, че този шум идва извън нашата атмосфера, не е със земен произход и е свързан със земното въртене. На пръв поглед това изглежда е Слънцето. Но той открива, че пикът в радиоизлъчването е с около 4 минути по-рано всеки ден. Янски знае, че при всяко завъртане около Слънцето нашата планета прави и едно допълнително завъртане около остта си спрямо Слънцето. Така, спрямо звездите, годината е всъщност с един ден по-дълга в сравнение с броя на изгревите и залезите, наблюдавани от Земята. Така, че ротационния период на Земята спрямо звездите е с 4 минути по-къс от слънчевия ден (ротационния период спрямо Слънцето). По тази причина Янски разбира, че не Слънцето е източникът на този шум, и стига до извода, че тези смущения би трябвало да се излъчват от космоса, доста по-далеч от Слънцето. По-късно става ясно, че тези радиоизлъчвания идват от Млечния път. Янски има желание да продължи изследването на тези радиовълните и предлага на своята компания да построи 30-метрова антена. Но Бел Лабс не желаят да инвестират в подобно начинание и Янски продължава работа по друг проект и повече не се занимава с изследването на космическите лъчения.

Отначало никой не обръща внимание на наблюденията на Янски и неговите изводи относно произхода на постоянните смущения, който се улавят от радиоприемната апаратура. Един друг радиоинженер, Гроут Ребер от Илинойс, през 1937 г., използвайки откритието на Янски, създава прототип на радиотелескоп в своя двор – 9 метров рефлектор, с който започва да търси излъчване в обхвата на късите вълни. Не постига успех, но въпреки това модифицира своята антена да приема вълни с дължина 1.87 метра, когато открива силни излъчвания от равнината на Млечния път.

Ребер продължава своите проучвания и установява, че целия Млечен път излъчва на дължина на вълната 1.5 метра и че най-силно е излъчването от неговата централна част. Малко по-късно, през 1944 г., той публикува първата радиочестотна небесна карта. По същото време британски радарни оператори откриват радиоизлъчване от Слънцето, но няма особено развитите на радиоастрономията преди края на Втората световна война. Едва след това радиоастрономията се развива бурно и става изключително важна за изучаването и наблюдаването на Вселената.
Още информация:
КвазарКосмически обект, излъчващ огромно количество енергия.
Кваркови звездиЗвезди с особено състояние на веществото.
СвръхноваЕксплозията на масивна звезда в края на живота й.
Черна дупкаОстатък от избухнала звезда, в който е натрупана огромна маса в малки размери и има чудовищна гравитация.
АлдебаранНай-ярката звезда на съзвездието Бик (Aldebaran, Alpha Tauri).
ВселенатаВсичко, което съществува.
Астрономическа единицаAU - единица за измерване на разстояния, равна на разстоянието от Земята до Слънцето.
АкрецияПадането на вещество на космическо тяло от обкръжаващото пространство.
Абсолютна нулаНай-ниската възможна температура във Вселената.
АлбедоСъотношението между получената и отразената от дадено тяло светлина.
АтмосфераГазовата обвивка, обгръщаща небесните тела.
АналемаФигура с форма на 8-ица, която Слънцето описва в небето в течение на една година.
АнтиматерияОгледален образ на материята с различни характеристики на елементарните частици.
АпексТочка от небесната сфера, към която е насочено движението на наблюдателя.
АпогейНай-отдалечената от Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята.
Пътуването със свръхсветлинни скоростиНяколко начина за пътуване през пространството със свръхсветлинна скорост.
АпертураДиаметърът на обектива или на първичното огледало на телескоп.
АстрологияДревна наука, изучаваща влиянието на небесните тела върху хората.
АфелийНай-отдалечената от Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето.
Големият взривBig Bang - началото на Вселената.
Галактично халоСферичният регион, обграждащ центъра или ядрото на галактика.
Галилеевите спътнициЧетирите спътника на Юпитер, открити от Галилео Галилей.
Гама-лъчиЕлектромагнитна радиация с много висока енергия.
Големият атракторМясто във Вселената, към което се движи огромна част от видимата материя, включително и Слънчевата система.
Голямата стенаМасивна концентрация на повече от 2000 галактики.
ГравитацияСилата, която привлича всички обекти във Вселената.
ГравитонЧастица-носител на гравитационното взаимодействие.
Граница на РошеМинималното разстояние за доближаване на масивен сателит към по-масивно тяло, без да се разруши от приливните сили.
ДеклинацияНебесна проекция на географската ширина на Земята.
ДжетНасочен газов поток от силно ускорена материя.
Доплеров ефектПромяна в наблюдаваните дължини на вълните на светлината.
ЕкваторМислена линия по повърхността на планета на равни отстояния от нейните полюси.
ЕклиптикаВидимият път на Слънцето на небесната сфера в течение на годината.
ЕраОгромен период от време от историята на Земята.
ЕлонгацияЪгълът, заключен между Слънцето, Земята и друго космическо тяло.
Еруптивни променливи звездиЗвезди, в които възникват взривове от вътрешните термоядрени процеси.
Затъмнително-променливи звездиРезултат от взаимното съжителстване на двойка звезди.
ЗенитНай-високата точка от видимата небесната сфера
ЗодиакЧаст от небесната сфера.
Зодиакална светлинаОтразената слънчева светлина от праховия диск в равнината на еклиптиката в Слънчевата система.
ИнтерферометърИнструмент за прецизни измервания.
Инфрачервена светлинаНевидима за човешкото око светлина.
ЙонизацияПревръщане на електрически неутралните атоми в йони.
КомпасПрибор за определяне на географската посока, обикновено използвайки земното магнитно поле.
Константата на ХъбълЕдна от най-важните формули в астрономията за определяне на размера и възрастта на Вселената.
КоронаНай-външният слой от слънчевата атмосфера.
Космическите скоростиВидовете скорости за придвижване на обекти в Космоса.
ЛазерКвантов генератор на кохерентна светлина.
МагнитудЗвездната величина, мярка за яркостта на небесните обекти.
МикровълниЕлектромагнитни вълни, разположени между радио и светлинните вълни в скалата на електромагнитния спектър.
Небесен полюсВъображаема точка върху небесната сфера, проекция на земния полюс.
МълнияЕлектрически разряд, породен от огромните разлики в електрическите потенциали между високите атмосферни слоеве и земната повърхност.
Небесна сфераПонятие, използвано при определяне местоположението на небесните обекти.
НеутриноНеуловима частица без електричен заряд и почти нулева маса.
НутацияОтклоненията на оста на въртене на Земята при нейното движение.
ОбсерваторияУчреждение за извършване на наблюдения на небсените обекти.
ОзонОзонът е основният щит на Земята от ултравиолетовите лъчи.
ОкултацияПресичането на светлината, идваща от звезда от друго тяло.
ПалеоконтактЕвентуален контакт на човечеството с представители на друга цивилизация в древността.
ПаралаксВидимото ъглово изместване на небесен обект, породено от движението на Земята по нейната орбита.
ПарсекАстрономическа единица за разстояние.
ПасажПреминаването на небесно тяло пред диска на далечна звезда.
ПеригейНай-близката до Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята.
ПерихелийНай-близката до Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето.
ПлазмаЧетвъртото агрегатно състояние на веществата.
Полуправилна променлива звездаПредставител на група пулсиращи променливи звезди.
Правило на Тициус-БодеЗависимост, с която приблизително се определят разстоянията между планетите и Слънцето.
ПрецесияЯвление, свързано с бавното въртене на земната ос.
Променлива звездаЗвезда, чийто блясък се променя с течение на времето.
Пулсиращи променливиРезултат от агонията на звездите, достигнали края на своето съществуване.
РадиоактивностРазпадане на атомите на вещества, съпроводено от високоенергийно излъчване.
РектасцензияНебесен аналог на географската дължина на Земята.
Реликтовото лъчениеКосмическо електромагнитно лъчение, възникнало в ранния етап от разширението на Вселената.
Рентгенови лъчиНевидима за човешкото око синя светлина, извън ултравиолетовия диапазон.
СаросПериод на повтаряне на слънчевите затъмнения.
Светлинна годинаРазстоянието, което изминава светлината за една година.
Полярно сияниеИзлъчване на светлина в горните слоеве на атмосферата. .
Скоростта на светлината300,000 км. в секунда.
Слънчев вятърБърз поток от електрично заредени частици от Слънцето.
СпектърОтделните цветни компоненти на светлината.
ТахионЧастица, движеща се с по-висока скорост от скоростта на светлината.
Температурните скалиИзползваните днес видове температурни скали.
Тъмна материяТермин за материята във Вселената, която не може да се наблюдава.
Ултравиолетова светлинаНевидима за човешкото око синя светлина.
Червейна дупкаМост, свързващ две отдалечени точки от пространството във Вселената.
Бели нощиФеномен, при който Слънцето се вижда в полунощ в арктическия и антарктическия региони.
АтомНай-малката градивна частица на елементите, която запазва техните химични свойства.
БиосфераЗоната, в която съществува живота на Земята
Център на ВселенатаСъществува ли център на Вселената?
Гравитационни вълниИзменения в пространство-времето, породени от движенията на маси
ГалактикаСъвкупност от звезди и междузвездно вещество, въртящи се около общ гравитационен център.
ПлутоидНаименование на космическите тела в Слънчевата система, подобни на Плутон.
Тихо БрахеДатски астроном, чиито наблюдения помагат на Кеплер да открие законите за движение на планетите.
Леон ФукоПървият учен, доказал с помощта на махало земното околоосно въртене.
Фридрих БеселГермански астроном и математик
Хенри КавендишАнглийски химик и физик, откривател на водорода.
Едуард Емерсън БарнардАмерикански астроном, открил звездата с най-голямо собствено двжение и петия спътник на Юпитер.
ВремеЯвление, с чиято помощ човечеството регистрира промените в околната среда и Вселената.
КалендарСистема за пресмятане на продължителни периоди от време.
Видове времеРазновидности на времето и времеви стандарти