Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
abv.bg, all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Календар - Система за пресмятане на продължителни периоди от време.
Календарът е система за пресмятане на продължителни периоди от време, чрез обединяване на денонощията в по-големи групи. Някои от тези групи имат религиозно значение, а други са свързани с астрономически периоди. Календарите се базират на видимото движение на Луната или на Слънцето, затова се делят на лунни и слънчеви. Съвременният календар, който се използва у нас и в повечето други страни, е слънчев, и се базира на тропичната година - средният интервал от време между две последователни преминавания на Слънцето през пролетната равноденствена точка при неговото видимо движение по небесната сфера. Нашият календар е съставен от денонощия, седмици, месеци и години. Често вместо денонощие се използва по-краткото ден, като в него не се влага смисълът само за светлата част от денонощието. В темата за времето е дадена дефиниция за денонощие и са описани различните видове денонощия. По-големите единици от време в календара са векове, хилядолетия и ери.

Седмицата е просто изкуствен период, свързан с библейската история за създаването на света, според която, след като създал света за 6 дни, на 7-мия ден Бог си почивал и благословил този ден и го определил като ден за почивка на човека. Седмицата е единственият период от време, който не е свързан с въртенето на Земята или Луната. Астрологичната практика в Римската империя за наименуване на дните, използвайки имената на Слънцето, Луната и петте известни в миналото планети, също е допринесла за установяването на този 7-дневен период. На английски неделя се пише Sunday (от Sun - Слънце), а понеделник – Monday (от Moon – Луна). Останалите дни от седмицата са именувани на тевтонските имена на боговете на всяка от планетите: Tiu-Марс, Woden – Меркурий, Thor – Юпитер и Freya – Венера. Събота е запазила латинския си произход от думата Saturn.

Месец
Първоначално месецът е бил определен като периодът между две последователни новолуния. Сега този период се нарича синодичен месец. В съвременният календар съществуват 12 месеца в годината, всеки съдържащ цяло число дни – между 28 и 31, като общият брой на дните в годината е 365 (366 само във високосна година). В астрономията широко се използват две разновидности на месеците: синодичен и сидеричен. Синодичен месец е периодът между две последователни новолуния, а сидеричен месец е периодът за една пълна обиколка на Луната около Земята спрямо звездите.

Година
Година е интервалът от време, необходим на Земята, за да направи едно пълно завъртане около Слънцето по своята орбита. Съществуват различни видове години за гражданските и астрономически нужди. По принцип терминът година се разбира като броят на дните от календарната година – в сега използвания григорианския календар този брой е 365 дни, а във високосни години е 366. В календара няма нулева година – броенето на годините започва от 1 спрямо новата ера (рождението на Христос), затова годините се изписват като години преди или от новата ера.

В астрономията широко се използват понятията тропична и сидерична година. Тропичната година е средният интервал от време между две последователни преминавания на Слънцето през пролетната равноденствена точка – период, равен на 365 дни, 05 часа 48 минути и 45.2 секунди или 365.2422 дни.
Сидеричната година е времето за извършване на пълна обиколка на Земята около Слънцето спрямо звездите и е с продължителност 365.25636 дни.

Век
Век (столетие) е период от 100 последователни години. Понеже не съществува нулева година в календара, годините от 1-ва до 100-на се отнасят за първи век, 101-200 за втори и т.н. Затова началото на 21-и век е на 1 януари 2001 г., а не година преди това, тъй като година 2000 е последната година от 20-и век.

Хилядолетие
Хилядолетието е период от 1000 години. Липсата на нулева година в календара означава, че хилядолетието започва от година 1 и завършва с година 1000, следващото започва от година 1001 и завършва през 2000 г. Затова и третото хилядолетие започва на 1 януари 2001 г.

Ера
Ерата е деление на геохронологическата скала, съответстващо на огромен етап от време от историята и развитие на живота на Земята. Ерите са с продължителност от няколко десетки до няколко милиона хилядолетия - например Архейската ера, която е първата ера от земната история, продължава почти 2 млрд. години. Всяка от ерите обхваща период от време от земната история, свързан с конкретени етапи от еволюцията на живота на нашата планета. Човекът се появява и развива като интелигентно същество в края на Кайнозойската ера, която започва преди 65 млн.години и завършва преди малко повече от 2000 години. Под влияние на религията започва нова ера в календара от човешката история, в която живеем сега. За нейно начало се счита раждането на Христос – единственият съвършен човек, появявал се на Земята.

Календарите
Повечето древни календари са базирани на лунните цикли. Лунният месец е с продължителност 29.530589 дни и броят на лунните месеци в годината е 12.368267. Най-използваните системи имат 12 месеца, съставени от 30 дни, към които се добавят или премахват дни, за да може календарът да съвпадне със слънчевата година.

За древните египтяни годината започва с лятното слънцестоене и появата на звездата Сириус в лъчите на изгряващото Слънце, когато започват разливите на Нил. Египетският календар е първият слънчев календар и съдържа 365 дни. Той е разделен на 12 месеца, всеки съставен от 30 дни, и 5 допълнителни дни в края на годината. Тъй като продължителността на календара не е еднаква с продължителността на тропичната година, в течение на вековете новата година се измества. Затова по-късно в календара е направена промяна, като е добавена една високосна година след всеки три години. Според астрономически изчисления Сириус и Слънцето са съвпадали през 4241 г. пр.н.е и 2773 г. пр.н.е., така че и двете могат да бъдат приети за 1-ва година по египетския календар.

Календарът на древните гърци е базиран на Луната и е познат като Метоничен календар. Той се основава на наблюденията на Метон (440 г. пр.н.е), който установява, че 235 лунни месеца отговарят на почти 19 слънчеви години. Този 19-годишен цикъл е наречен Метоничен. Обаче, при 12 месеца в годината, остават 7 лунни месеца (235 – 12 * 19 = 7) , които трябва да се добавят, за да се синхронизира този цикъл. Тези месеци се добавят към години 3, 5, 8, 11, 13, 16 и 19. По-късно Хипарх променя календара, за да го доближи максимално близо до слънчевата година, но въпреки това нито една от тези системи не се използва широко. Основаните на Луната календари все още се използват от някои религии за определяне на датите на църковните празници. Пример за това е Великден – той се празнува в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Около 46 г.пр.н.е. римляните започват да използват календар, в който началото на годината е момента на пролетното равноденствие и първоначално съдържа 10 месеца: Martius (от Марс), Aprilis (свързан е с името на богинята Венера), Maius (на богинята на плодородието Майа), Junius (на римската богина Юнона), Quintilius, Sextilis, Septembris, Octobris, Novembris и Decembris. По-късно римският цар Нума увеличава броя на месеците на 12, добавяйки месеците Januarius и Februarius. За уеднаквяването на слънчевата и лунната година по препоръката на Юлий Цезар се коригира продължителността на месеците, а Цезар Август ги променя още до сегашния им вид. И двамата имат претенции за месеци, които да носят техните имена, и затова месеците Quintilius и Sextilis се преименуват на Julius и Augustus. Броят на дните, необходими за завъртането на Земята около Слънцето, е 365.2422. За нещастие, това не е цяло число и за запазването на календара в съответствие със сезоните, е необходимо той да претърпи някои промени.

Първият опит за усъвършенстване на календара е осъществен от Юлий Цезар. Той отнема един ден от февруари, последният месец от годината, и го добавя към месеца с неговото име, юли, и този месец съдържа 31 дни по юлианския календар. Август Цезар също отнема един ден от февруари и го добавя към своя месец (август). Юлианският календар съдържа т.нар. прости години, които са с продължителност от 365 дни, а всяка четвърта година е високосна и съдържа 366 дни. Дължината на годината е 365.25 дни, което е близо до реалната продължителност на тропическата година, но в продължение на векове тази малка разлика се натрупва и през 16-и век става забележима - пролетта и датата на Великден, които са свързани с пролетното равноденствие, се изместват с 10 дни.

Реформата на календара през 1582 г. на Папа Григорий XIII изменя правилата за определяне на високосната година: годината, с която завършва даден век, е високосна само тогава, ако се дели точно на 400. Премахват се натрупаните 10 дни от неточността на юлианския календар, като по този начин пролетното равноденствие се връща отново на 21 март. Датата за начало на годината се премества от 25 март на 1 януари. Средната продължителност на годината вече е 365.2425 дни и за 10000 години се натрупва грешка от само 3 дни. Наречен на името на папа Григорий, григорианският календар се въвежда в България през 1916 г., като датата 31 март е непосредствено следвана от 14 април, премахвайки по този начин натрупаната до този момент разлика от 13 дни.
Още информация:
ВремеЯвление, с чиято помощ човечеството регистрира промените в околната среда и Вселената.
Видове времеРазновидности на времето и времеви стандарти