Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Лазер - Квантов генератор на кохерентна светлина.
Лазерът е квантов генератор и източник на мощно светлинно лъчение. Английската дума laser е абревиатура от Light Amplification by Stimulated Emission of Radiation - усилване на светлината от предизвикано излъчване. Лазерът е оптическо устройство, което за генериране на енергия се нуждае от външно въздействие. Лазерите са възможни, заради начина, по който светлината взаимодейства с електроните. Електроните съществуват на специфични енергийни нива или състояния, типични за отделния атом или молекула. Енергийните нива могат да бъдат представени като пръстени или орбити около ядрото. Електроните във външните пръстени са на по-високо енергийно ниво, отколкото тези във вътрешните. Електроните могат да бъдат изблъскани на по-високи енергийни нива чрез впръскване на енергия, примерно чрез лъч светлина. Когато електронът преминава от външно към вътрешно ниво “излишната” енергия се излъчва като светлина. Дължината на вълната или цвета на отделяната светлина е точно свързана с количеството на отделената енергия. В зависимост от използвания лазерен материал се поглъщат определени дължини на вълните при избиване на електрони, а други се отделят, когато те се връщат в първоначалното си енергийно ниво.

Първият лазер е на базата на рубинов кристал и е изобретен през 1960 г. от американския физик Теодор Майман. В рубиновия кристал от алуминиев окис някои от алуминиевите атоми са разменени с хромни атоми. Хромът придава характерния червен цвят. Хромните атоми поглъщат зелената и синята светлина и отделят или отразяват само червената. За рубиновия лазер кристалът е оформен като цилиндър. Напълно отразяващо огледало е поставено на единия край на кристала, а полу-отразяващо - на другия. Лампа с голям интензитет е оформена като спирала около рубинения цилиндър, за да предизвиква осветяване на кристала с бяла светлина, задействаща лазерната реакция. Зелената и синята дължини на вълната от тази светлина изблъскват електроните в хромните атоми в по-високо енергийно ниво. При завръщането си в тяхното нормално състояние електроните излъчват характерната рубинено-червена светлина. Огледалата отразяват някои от лъчите обратно към рубиновия кристал, предизвиквайки излъчването на още червена светлина от други хромни атоми, докато светлинния лъч достигне достатъчна мощност и излъчи навън енергията под формата на фотони, натрупана в кристала.

Лазерният лъч, който напуска кристала през полу-отразяващото огледало, светва за около 1/300 млн.част от секундата, но с голям интензитет. Първите лазери са могли да произвеждат пикова мощност от около 10 000 вата. Съвременните лазери създават милиони пъти по-мощни лъчи.

Лазерът се отличава от обикновените източници на светлина, каквито са лампите с волфрамова жичка, по две много важни свойства на излъчваната светлина. Първото е кохерентността на неговата светлина. Вълните в излъчваната светлина са във фаза една с друга, паралелни са и се усилват една друга и така те могат да преминат огромни разстояния, без да се разсейват. За разлика от нея, обикновената светлина е съставена от лъчения с различни дължини на вълните, които лесно се разсейват. Кохерентността позволява на лазерния лъч да бъде фокусиран с голяма точност.

Друга характеристика на лазерите е тяхната мощност. Въпреки, че цялото количество енергия, излъчвана от Слънцето е много по-голяма от енергията, излъчвана от лазера, в тясната спектрална област, в която излъчва лазера, неговата енергия превишава енергията на Слънцето и на всички други познати източници на светлина.

Много газове и газови смеси при възникване на електрически разряд в тях започват да генерират лазерно лъчение. Характеризират се с много висока степен на кохерентността и малка разходимост на лъча. Хелий-неоновия лазер например излъчва видима червена светлина и се използва в много изследователски и образователни програми. Лазерът с азот и хелий генерира инфрачервена светлина, има висок КПД и голяма изходна мощност.

Ако през полупроводникова структура от типа на транзистор се пропусне електрически ток, то също е възможно да възникне лазерния ефект. Габаритите и изходната мощност на тези полупроводникови лазери са малки, но имат висок КПД. Такива лазери се използват най-вече в системите за свръзки.

Съществуват и химични лазери, които се получават от продуктите на химична реакция, при която се отделя много енергия, а също и такива на основата на оцветители (бои), които при облъчване с ултравиолетова светлина генерират лазерно лъчение.
Още информация:
КвазарКосмически обект, излъчващ огромно количество енергия.
Кваркови звездиЗвезди с особено състояние на веществото.
СвръхноваЕксплозията на масивна звезда в края на живота й.
Черна дупкаОстатък от избухнала звезда, в който е натрупана огромна маса в малки размери и има чудовищна гравитация.
АлдебаранНай-ярката звезда на съзвездието Бик (Aldebaran, Alpha Tauri).
ВселенатаВсичко, което съществува.
Астрономическа единицаAU - единица за измерване на разстояния, равна на разстоянието от Земята до Слънцето.
АкрецияПадането на вещество на космическо тяло от обкръжаващото пространство.
Абсолютна нулаНай-ниската възможна температура във Вселената.
АлбедоСъотношението между получената и отразената от дадено тяло светлина.
АтмосфераГазовата обвивка, обгръщаща небесните тела.
АналемаФигура с форма на 8-ица, която Слънцето описва в небето в течение на една година.
АнтиматерияОгледален образ на материята с различни характеристики на елементарните частици.
АпексТочка от небесната сфера, към която е насочено движението на наблюдателя.
АпогейНай-отдалечената от Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята.
Пътуването със свръхсветлинни скоростиНяколко начина за пътуване през пространството със свръхсветлинна скорост.
АпертураДиаметърът на обектива или на първичното огледало на телескоп.
АстрологияДревна наука, изучаваща влиянието на небесните тела върху хората.
АфелийНай-отдалечената от Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето.
Големият взривBig Bang - началото на Вселената.
Галактично халоСферичният регион, обграждащ центъра или ядрото на галактика.
Галилеевите спътнициЧетирите спътника на Юпитер, открити от Галилео Галилей.
Гама-лъчиЕлектромагнитна радиация с много висока енергия.
Големият атракторМясто във Вселената, към което се движи огромна част от видимата материя, включително и Слънчевата система.
Голямата стенаМасивна концентрация на повече от 2000 галактики.
ГравитацияСилата, която привлича всички обекти във Вселената.
ГравитонЧастица-носител на гравитационното взаимодействие.
Граница на РошеМинималното разстояние за доближаване на масивен сателит към по-масивно тяло, без да се разруши от приливните сили.
ДеклинацияНебесна проекция на географската ширина на Земята.
ДжетНасочен газов поток от силно ускорена материя.
Доплеров ефектПромяна в наблюдаваните дължини на вълните на светлината.
ЕкваторМислена линия по повърхността на планета на равни отстояния от нейните полюси.
ЕклиптикаВидимият път на Слънцето на небесната сфера в течение на годината.
ЕраОгромен период от време от историята на Земята.
ЕлонгацияЪгълът, заключен между Слънцето, Земята и друго космическо тяло.
Еруптивни променливи звездиЗвезди, в които възникват взривове от вътрешните термоядрени процеси.
Затъмнително-променливи звездиРезултат от взаимното съжителстване на двойка звезди.
ЗенитНай-високата точка от видимата небесната сфера
ЗодиакЧаст от небесната сфера.
Зодиакална светлинаОтразената слънчева светлина от праховия диск в равнината на еклиптиката в Слънчевата система.
ИнтерферометърИнструмент за прецизни измервания.
Инфрачервена светлинаНевидима за човешкото око светлина.
ЙонизацияПревръщане на електрически неутралните атоми в йони.
КомпасПрибор за определяне на географската посока, обикновено използвайки земното магнитно поле.
Константата на ХъбълЕдна от най-важните формули в астрономията за определяне на размера и възрастта на Вселената.
КоронаНай-външният слой от слънчевата атмосфера.
Космическите скоростиВидовете скорости за придвижване на обекти в Космоса.
МагнитудЗвездната величина, мярка за яркостта на небесните обекти.
МикровълниЕлектромагнитни вълни, разположени между радио и светлинните вълни в скалата на електромагнитния спектър.
Небесен полюсВъображаема точка върху небесната сфера, проекция на земния полюс.
МълнияЕлектрически разряд, породен от огромните разлики в електрическите потенциали между високите атмосферни слоеве и земната повърхност.
Небесна сфераПонятие, използвано при определяне местоположението на небесните обекти.
НеутриноНеуловима частица без електричен заряд и почти нулева маса.
НутацияОтклоненията на оста на въртене на Земята при нейното движение.
ОбсерваторияУчреждение за извършване на наблюдения на небсените обекти.
ОзонОзонът е основният щит на Земята от ултравиолетовите лъчи.
ОкултацияПресичането на светлината, идваща от звезда от друго тяло.
ПалеоконтактЕвентуален контакт на човечеството с представители на друга цивилизация в древността.
ПаралаксВидимото ъглово изместване на небесен обект, породено от движението на Земята по нейната орбита.
ПарсекАстрономическа единица за разстояние.
ПасажПреминаването на небесно тяло пред диска на далечна звезда.
ПеригейНай-близката до Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята.
ПерихелийНай-близката до Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето.
ПлазмаЧетвъртото агрегатно състояние на веществата.
Полуправилна променлива звездаПредставител на група пулсиращи променливи звезди.
Правило на Тициус-БодеЗависимост, с която приблизително се определят разстоянията между планетите и Слънцето.
ПрецесияЯвление, свързано с бавното въртене на земната ос.
Променлива звездаЗвезда, чийто блясък се променя с течение на времето.
Пулсиращи променливиРезултат от агонията на звездите, достигнали края на своето съществуване.
РадиоактивностРазпадане на атомите на вещества, съпроводено от високоенергийно излъчване.
РектасцензияНебесен аналог на географската дължина на Земята.
Реликтовото лъчениеКосмическо електромагнитно лъчение, възникнало в ранния етап от разширението на Вселената.
Рентгенови лъчиНевидима за човешкото око синя светлина, извън ултравиолетовия диапазон.
СаросПериод на повтаряне на слънчевите затъмнения.
Светлинна годинаРазстоянието, което изминава светлината за една година.
Полярно сияниеИзлъчване на светлина в горните слоеве на атмосферата. .
Скоростта на светлината300,000 км. в секунда.
Слънчев вятърБърз поток от електрично заредени частици от Слънцето.
СпектърОтделните цветни компоненти на светлината.
ТахионЧастица, движеща се с по-висока скорост от скоростта на светлината.
Температурните скалиИзползваните днес видове температурни скали.
Тъмна материяТермин за материята във Вселената, която не може да се наблюдава.
Ултравиолетова светлинаНевидима за човешкото око синя светлина.
Червейна дупкаМост, свързващ две отдалечени точки от пространството във Вселената.
РадиоастрономияРаздел от астрономията, изучаващ радиовълните от космическите обекти
Бели нощиФеномен, при който Слънцето се вижда в полунощ в арктическия и антарктическия региони.
АтомНай-малката градивна частица на елементите, която запазва техните химични свойства.
БиосфераЗоната, в която съществува живота на Земята
Център на ВселенатаСъществува ли център на Вселената?
Гравитационни вълниИзменения в пространство-времето, породени от движенията на маси
ГалактикаСъвкупност от звезди и междузвездно вещество, въртящи се около общ гравитационен център.
ПлутоидНаименование на космическите тела в Слънчевата система, подобни на Плутон.
Тихо БрахеДатски астроном, чиито наблюдения помагат на Кеплер да открие законите за движение на планетите.
Леон ФукоПървият учен, доказал с помощта на махало земното околоосно въртене.
Фридрих БеселГермански астроном и математик
Хенри КавендишАнглийски химик и физик, откривател на водорода.
Едуард Емерсън БарнардАмерикански астроном, открил звездата с най-голямо собствено двжение и петия спътник на Юпитер.
ВремеЯвление, с чиято помощ човечеството регистрира промените в околната среда и Вселената.
КалендарСистема за пресмятане на продължителни периоди от време.
Видове времеРазновидности на времето и времеви стандарти