Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
abv.bg, all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Ера - Огромен период от време от историята на Земята.
Ерата е деление на геохронологическата скала, съответстващо на огромен етап от време от историята и развитие на живота на Земята. Времето от формирането на Слънчевата система до преди 550 млн.г. се нарича докамбрий (криптозой) - огромен период, разделен на архейска и протерозойска ера. В този период се формират земната кора и протоокеаните и възниква животът на Земята.

Ерите от историята на Земята са следните:
Архейска ера - най-древната геологическа ера. Започва с формирането на планетата Земя преди 4,6 млрд. години. Характерно за нея е, че тогава има силна вулканична дейност и липсва кислородната атмосфера. Под влияние на мълниите в атмосферата и ултравиолетовото лъчение от смесите от пари на сероводород, амоняк и други газове се синтезират първите органични съединения. В този органичен бульон преди около 3,5 млрд. г. се появява животът на Земята, представен от прокариотите, живеещи в безкислородна среда.
Протерозойска ера - 2,7 млрд. г. - 550 млн. г. преди н.е.
През тази ера се появяват на Земята еукариотите, които са зависими от кислорода в атмосферата. Възниква фотосинтезата, която допринася за увеличаването на кислорода, развиват се синьо-зелените водорасли и многоклетъчните организми. Формират се отделните царства на растенията, гъбите и животните. Преди 2,5 млрд. г. земната суша е била един огромен свръхконтинент, който по-късно се разделя на няколко по-малки. По-късно те се сливат отново в един цял континент, предизвиквайки огромни изменения на климата в морето и на сушата.
Палеозойска ера - 550 млн. г. - 230 млн. г. преди н.е.
Палеозойската ера се разделя на няколко периода: камбрий, ордовик, силур, девон, карбон и перм. За палеозоя е характерно нееднократното настъпване и отдръпване на морето в сушата. През първата половина на палеозоя се появяват морските безгръбначни животни, водорасли и риби, а през втората половина на тази ера се появяват земните растения, насекомите и земноводните.
Камбрият е с продължителност 40 млн.години: от 545,000,000 до 505,000,000 години преди н.е., разделяйки се на ранен, среден и късен. Започва с изключително мощен еволюционен взрив, с който на Земята се появяват болшинството от основните групи животни, известни на съвременната наука. Картата на Земята от тази епоха силно се е различавала от днешния си вид. По екватора е бил разположен свръхконтинента Гондвана, включващ в себе си съвременните Африка, Южна Америка, Южна Европа, Близкия изток, Индия, Австралия и Антарктида. На земното кълбо е имало още четири континента, разположени на местата на днешните Европа, Сибир, Китай и Северна Америка.
През камбрия се появяват морските животни с твърд скелет. На сушата все още няма растителност, нито почвен слой, и водата и вятърът бързо и лесно разрушават скалите. Камбрият завършва с масово измиране на организмите: близо 75% от водните животни, 50% от гъбите и много други организми изчезват завинаги от лицето на Земята.
Ордовик е периодът от 505,000,000 до 438,000,000 години преди н.е. Той е с продължителност близо 70 млн. години и е преход от най-примитивните към относително сложните форми на живот във водата. В началото на ордовик по-голяма част от южното полукълбо е заето от огромния континент Гондвана. Движението на континентите се съпровожда с многобройни вулканични изригвания и земетресения. При тези изменения на конфигурацията на сушата и океаните се променя климатът, предизвиквайки масови измирания на много животински видове.
Силур е периодът от 438,000,000 до 408,000,000 години преди н.е. Топлият климат и високото ниво на водата в океаните предизвиква образуване на големи рифове, а на сушата се появяват растения с просто съдова система. Безгръбначните все още доминират, а гръбначните са малко като видове. По време на Силур започва формирането на огромния северен континент Лавразия.
Девон е периодът от 408,000,000 до 360,000,000 години преди н.е. Това е периода на големите катаклизми на Земята: Европа, Северна Америка и Гренландия се сблъскват и образуват огромния северен свръхконтинент Лавразия. От океанското дъно се издигат огромни земни маси, които формират високите масиви на източна Северна америка и западната част на Европа. До началото на Девон земната повърхност е била пуста - голи скали и пясъци. През девон растителността започва да се разпространява и на сушата. В края на периода климатът е коренно променен. На Земята става топло, което предизвиква чести и продължителни засушавания. Морското равнище пада и в обширни части от континентите се образуват пустини. През Девон хищниците властват в океаните, а на сушата скорпионите, паяците и първите земноводни започват своето господство.
Карбон е периодът от 360,000,000 до 286,000,000 години преди н.е. В неговото начало сушата е събрана в два огромни свръхконтинента: Лавразия на север и Гондвана на юг. През целия период тези континенти се приближават един към друг и това тяхно движение предизвиква силни вулканични изригвания. В карбона голямо разпространение получават споровите растения и се появяват първите насекоми. Има голямо разнообразие на земноводните. В края на периода се появяват примитивните форми на влечуги, които населяват сухите пространства.
Перм е периодът от 286,000,000 до 248,000,000 години преди н.е. Перм започва със заледяване на южния континент и понижаване на морското равнище по цялата планета. С придвижването на Гондвана на север загряването предизвиква топене на ледовете, а в същото време на някои части от територията на Лавразия се образуват пустини заради сухия климат. През перм континентите Гондвана и Лавразия се обединяват в един огромен свръхконтинент - Пангея. Формират се Хималаите в Азия и Апалачите в Северна Америка. Перм е последният период от Палеозойската ера, завършваща с най-голямото унищожение на живота през цялата земна история. Над 95% от всички биологични видове са заличени от лицето на Земята - не само на повърхността, но и във водата.
Мезозойска ера обхваща времето от 248,000,000 г. до 65,000,000 г. преди н.е.
Мезозойската ера се разделя на няколко периода: триас, юра и креда. За мезозойската ера са характерни процесите на образуване на гори по периферията на Тихия, Атлантическия и Индийския океан. В началото на мезозоя се появяват примитивни млекопитаещи, а в средата на периода - птиците. В края на мезозоя измират голяма част от животните и растенията на Земята.
Триас е периодът от 248,000,000 до 213,000,000 години преди н.е. През Триас Пангея започва да се разпада. Климатът по това време е бил еднакъв по цялото земно кълбо. Към края на триаса климатът е бил сух. Вследствие на засушаването се образуват пустини във вътрешните части на континентите. В края на триаса много от сухоземните животни измират. Появяват се бозайниците. Развиват се насекомите и влечугите и това е ерата на тяхното господство.
Юра обхваща периода от 213,000,000 до 144,000,000 години преди н.е. В началото на юрския период свръхконтинентът Пангея се разпада. На юг от екватора все още съществува обширния континент Гондвана, който по-късно се разпада и формира сегашните Австралия, Африка и Южна Америка. През Юра климатът става топъл и влажен, което допринася за образуването на обширни блатисти местности и езера. Влечугите се развиват много и подчиняват на своята еволюция сушата, въздуха и водата. Появяват се предците на птиците - археоптериксите.
Креда е периодът от 144,000,000 до 65,000,000 години преди н.е. През този период продължава разделението на континентите. Южна Америка и Африка се отделят една от друга от Атантическия океан. Африка, Индия и Австралия поемат в различни посоки, а на юг от екватора се формират островните групи. Голяма част от територията на сегашна Европа се намира под водата. Динозаврите продължават бурното си развитие. Но в края на периода настъпва катастрофа - голям метеорит се с сблъсква със Земята и огромно количество прах се изхвърля в атмосферата. Този прах се задържа там в течение на много години, пречейки на слънчевите лъчи да достигнат повърхността, предизвиквайки ядрена зима. Бързата промяна на климата не е по силите на доминиращите тогава животни и те измират, отстъпвайки мястото си на бозайниците, които ще завладеят планетата през следващата ера.
Кайнозойската ера започва преди 65,000,000 г. През този период възникват всички групи морски бозайнци. Формират се настоящите растителен и животински свят. В кайнозоя се появява и развива човека. Това е ерата, в която се формира съвременният облик на Земята. Геолозите разделят кайнозоя на палеоген, неоген и антропоген.
Палеоген е първият период от кайнозойската ера. Той започва преди 65 млн.г. и продължава 40 млн.г. Разделя се на три дяла: палеоцен, еоцен и олигоцен. Палеоценът продължава 10 млн.г. През този период от време континентите все още продължават своето движение. Гондвана се разпада и Южна Америка се оказва напълно отрязана от останалия свят и развива своята уникална фауна. Африка, Индия и Австралия се разделят още повече една от друга. През целия палеоцен Австралия е долепена до Антарктида. В много райони по Земята възникват нови земни участъци, заради спадането на водното ниво. На сушата бозайниците и птиците започват своето масово разпространение, заемайки нишите, освободени от измрелите мезозойски влечуги. През еоцена (от 55 млн.г. до 38 млн.г. пр.н.е) континентите заемат положение, близко до това, което имат в наши дни. Олигоценът започва преди 38 млн.г. и продължава 13 млн.г. През този период климатът на Земята е хладен, а на полюсите се формират ледените полярни шапки. Индия се разполага до Азия, а Австралия и Антарктида се разделят окончателно.
Неоген е периодът, започващ преди 25 млн. г. и продължаващ 23 млн.г. Разделя се на две части: миоцен, с продължителност 20 млн.г., и плиоцен, който продължава 3 млн.г. През миоцена континентите все още се движат един спрямо друг. Врязването на Африка в Европа и Азия е причина за възникването на Алпите. Ледниковата шапка, започнала да се формира през олигоцена, се разпространява в цяла Антарктида и довежда да глобално захлаждане на земния климат. В плиоцена континентите вече заемат сегашното си разположение.
Антропоген е последният период на кайнозойската ера. Започва преди 2 млн.г. и продължава до наши дни, разделяйки се на две епохи: плейстоцен и холоцен. През плейстоцена заради студения климат в северното полукълбо настъпва заледяване, което обхваща цялата Земя. Счита се, че земната повърхност периодично замръзва и отново се затопля, като досега това се е случвало четири пъти. Периодите със студен климат са наречени ледникови периоди. Сега ние живеем в междуледников период, може би петия за последните един милион години. Възможно е разположението на Земята в пространството през големи периоди от време и нейното положение спрямо Слънцето да са причини за тези големи промени в климата. След последния ледников период, със затоплянето на климата преди 10000 г. започва холоценът, втората епоха от антропогена, в който се формират съвременните ландшафти и се развива човека.
Още информация:
КвазарКосмически обект, излъчващ огромно количество енергия.
Кваркови звездиЗвезди с особено състояние на веществото.
СвръхноваЕксплозията на масивна звезда в края на живота й.
Черна дупкаОстатък от избухнала звезда, в който е натрупана огромна маса в малки размери и има чудовищна гравитация.
АлдебаранНай-ярката звезда на съзвездието Бик (Aldebaran, Alpha Tauri).
ВселенатаВсичко, което съществува.
Астрономическа единицаAU - единица за измерване на разстояния, равна на разстоянието от Земята до Слънцето.
АкрецияПадането на вещество на космическо тяло от обкръжаващото пространство.
Абсолютна нулаНай-ниската възможна температура във Вселената.
АлбедоСъотношението между получената и отразената от дадено тяло светлина.
АтмосфераГазовата обвивка, обгръщаща небесните тела.
АналемаФигура с форма на 8-ица, която Слънцето описва в небето в течение на една година.
АнтиматерияОгледален образ на материята с различни характеристики на елементарните частици.
АпексТочка от небесната сфера, към която е насочено движението на наблюдателя.
АпогейНай-отдалечената от Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята.
Пътуването със свръхсветлинни скоростиНяколко начина за пътуване през пространството със свръхсветлинна скорост.
АпертураДиаметърът на обектива или на първичното огледало на телескоп.
АстрологияДревна наука, изучаваща влиянието на небесните тела върху хората.
АфелийНай-отдалечената от Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето.
Големият взривBig Bang - началото на Вселената.
Галактично халоСферичният регион, обграждащ центъра или ядрото на галактика.
Галилеевите спътнициЧетирите спътника на Юпитер, открити от Галилео Галилей.
Гама-лъчиЕлектромагнитна радиация с много висока енергия.
Големият атракторМясто във Вселената, към което се движи огромна част от видимата материя, включително и Слънчевата система.
Голямата стенаМасивна концентрация на повече от 2000 галактики.
ГравитацияСилата, която привлича всички обекти във Вселената.
ГравитонЧастица-носител на гравитационното взаимодействие.
Граница на РошеМинималното разстояние за доближаване на масивен сателит към по-масивно тяло, без да се разруши от приливните сили.
ДеклинацияНебесна проекция на географската ширина на Земята.
ДжетНасочен газов поток от силно ускорена материя.
Доплеров ефектПромяна в наблюдаваните дължини на вълните на светлината.
ЕкваторМислена линия по повърхността на планета на равни отстояния от нейните полюси.
ЕклиптикаВидимият път на Слънцето на небесната сфера в течение на годината.
ЕлонгацияЪгълът, заключен между Слънцето, Земята и друго космическо тяло.
Еруптивни променливи звездиЗвезди, в които възникват взривове от вътрешните термоядрени процеси.
Затъмнително-променливи звездиРезултат от взаимното съжителстване на двойка звезди.
ЗенитНай-високата точка от видимата небесната сфера
ЗодиакЧаст от небесната сфера.
Зодиакална светлинаОтразената слънчева светлина от праховия диск в равнината на еклиптиката в Слънчевата система.
ИнтерферометърИнструмент за прецизни измервания.
Инфрачервена светлинаНевидима за човешкото око светлина.
ЙонизацияПревръщане на електрически неутралните атоми в йони.
КомпасПрибор за определяне на географската посока, обикновено използвайки земното магнитно поле.
Константата на ХъбълЕдна от най-важните формули в астрономията за определяне на размера и възрастта на Вселената.
КоронаНай-външният слой от слънчевата атмосфера.
Космическите скоростиВидовете скорости за придвижване на обекти в Космоса.
ЛазерКвантов генератор на кохерентна светлина.
МагнитудЗвездната величина, мярка за яркостта на небесните обекти.
МикровълниЕлектромагнитни вълни, разположени между радио и светлинните вълни в скалата на електромагнитния спектър.
Небесен полюсВъображаема точка върху небесната сфера, проекция на земния полюс.
МълнияЕлектрически разряд, породен от огромните разлики в електрическите потенциали между високите атмосферни слоеве и земната повърхност.
Небесна сфераПонятие, използвано при определяне местоположението на небесните обекти.
НеутриноНеуловима частица без електричен заряд и почти нулева маса.
НутацияОтклоненията на оста на въртене на Земята при нейното движение.
ОбсерваторияУчреждение за извършване на наблюдения на небсените обекти.
ОзонОзонът е основният щит на Земята от ултравиолетовите лъчи.
ОкултацияПресичането на светлината, идваща от звезда от друго тяло.
ПалеоконтактЕвентуален контакт на човечеството с представители на друга цивилизация в древността.
ПаралаксВидимото ъглово изместване на небесен обект, породено от движението на Земята по нейната орбита.
ПарсекАстрономическа единица за разстояние.
ПасажПреминаването на небесно тяло пред диска на далечна звезда.
ПеригейНай-близката до Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята.
ПерихелийНай-близката до Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето.
ПлазмаЧетвъртото агрегатно състояние на веществата.
Полуправилна променлива звездаПредставител на група пулсиращи променливи звезди.
Правило на Тициус-БодеЗависимост, с която приблизително се определят разстоянията между планетите и Слънцето.
ПрецесияЯвление, свързано с бавното въртене на земната ос.
Променлива звездаЗвезда, чийто блясък се променя с течение на времето.
Пулсиращи променливиРезултат от агонията на звездите, достигнали края на своето съществуване.
РадиоактивностРазпадане на атомите на вещества, съпроводено от високоенергийно излъчване.
РектасцензияНебесен аналог на географската дължина на Земята.
Реликтовото лъчениеКосмическо електромагнитно лъчение, възникнало в ранния етап от разширението на Вселената.
Рентгенови лъчиНевидима за човешкото око синя светлина, извън ултравиолетовия диапазон.
СаросПериод на повтаряне на слънчевите затъмнения.
Светлинна годинаРазстоянието, което изминава светлината за една година.
Полярно сияниеИзлъчване на светлина в горните слоеве на атмосферата. .
Скоростта на светлината300,000 км. в секунда.
Слънчев вятърБърз поток от електрично заредени частици от Слънцето.
СпектърОтделните цветни компоненти на светлината.
ТахионЧастица, движеща се с по-висока скорост от скоростта на светлината.
Температурните скалиИзползваните днес видове температурни скали.
Тъмна материяТермин за материята във Вселената, която не може да се наблюдава.
Ултравиолетова светлинаНевидима за човешкото око синя светлина.
Червейна дупкаМост, свързващ две отдалечени точки от пространството във Вселената.
РадиоастрономияРаздел от астрономията, изучаващ радиовълните от космическите обекти
Бели нощиФеномен, при който Слънцето се вижда в полунощ в арктическия и антарктическия региони.
АтомНай-малката градивна частица на елементите, която запазва техните химични свойства.
БиосфераЗоната, в която съществува живота на Земята
Център на ВселенатаСъществува ли център на Вселената?
Гравитационни вълниИзменения в пространство-времето, породени от движенията на маси
ГалактикаСъвкупност от звезди и междузвездно вещество, въртящи се около общ гравитационен център.
ПлутоидНаименование на космическите тела в Слънчевата система, подобни на Плутон.
Тихо БрахеДатски астроном, чиито наблюдения помагат на Кеплер да открие законите за движение на планетите.
Леон ФукоПървият учен, доказал с помощта на махало земното околоосно въртене.
Фридрих БеселГермански астроном и математик
Хенри КавендишАнглийски химик и физик, откривател на водорода.
Едуард Емерсън БарнардАмерикански астроном, открил звездата с най-голямо собствено двжение и петия спътник на Юпитер.
ВремеЯвление, с чиято помощ човечеството регистрира промените в околната среда и Вселената.
КалендарСистема за пресмятане на продължителни периоди от време.
Видове времеРазновидности на времето и времеви стандарти