Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Небесна сфера - Понятие, използвано при определяне местоположението на небесните обекти.
За решаването на практически задачи по определяне местоположението на звездите, движението на планетите и др., в астрономията се използва понятието небесна сфера.

Небесна сфера е сфера с произволно голям радиус, в центъра на която се намира наблюдателя. Положението на центъра също е произволно. Сферичната астрономия не се интересува от разстоянията до обектите, а от техните проекции върху небесната сфера. Следователно небесната сфера има две основни свойства:
  1. Ъгловите разстояния не зависят от радиуса на сферата.
  2. Центърът се избира произволно и може да е свързан с наблюдателя, Земята, Слънцето.
Под ъглово разстояние между две точки от небесната сфера се разбира ъгълът сключен между лъчите в направление на тези точки и очите на наблюдателя.

В астрономията се използват следните единици за измерване на ъглови разстояния:
Радиан - това е централен ъгъл, на който съответства дъга с дължина, равна на радиуса й. 1 радиан е равен на 57°17'45".
Градус - централен ъгъл, съответстващ на 1/360 част от окръжността. Един дъгов градус 1° =60' , една дъгова минута 1' = 60'' .
Час - централен ъгъл, съответстващ на 1/24 част от окръжността. 1h = 15° = 60m. Една минута в часова мярка е равна на 15 дъгови минути. 1m = 15', 1s = 15".

В резултат от реалното въртене на Земята в посока от запад към изток - директна посока, небесната сфера ни изглежда да се върти заедно с всички обекти по нея в обратна посока от изток към запад - ретроградна посока. За произволен наблюдател изглежда, че небесната сфера се върти около една ос съвпадаща със земната ос. Небесната ос пробожда небесната сфера в две точки съответно северен и южен небесен полюс т. Р и Р'.

Основни линии на небесната сфера:
Сечението на сфера с равнина минаваща през нейния център се нарича голям кръг. Сечението на сфера с равнина неминаваща през нейния център се нарича малък кръг. На небесната сфера имаме следните важни големи кръгове:
  • Математически хоризонт
  • Небесен екватор
  • Еклиптика
  • Небесен меридиан
Математическият хоризонт /NS/ е голям кръг, перпендикулярен на една отвесна линия, прекарана през точката на наблюдение и пресичаща небесната сфера в две точки Z и Z' съответно зенит и надир. Математическият хоризонт разделя небесната сфера на видима и невидима половина. Точките N и S са съответно северна и южна точка, те са пресечни точки на МХ и меридиана, а пресечните точки на МХ и небесния екватор E и W са съответно източна и западна точки.
Небесен екватор /ЕQ/ е голям кръг перпендикулярен на световната ос. Небесен меридиан голям кръг на небесната сфера минаващ през северния световен полюс P, зенита Z, южния световен полюс P' и надира Z'.
Еклиптика представлява видимия годишен път на слънчевият диск по небесната сфера. Това движение е свързано с годишното движение на Земята около Слънцето. Еклиптиката пресича небесния екватор в две точки g и g' съответно пролетна и есенна равноденствени точки. Еклиптиката сключва с небесния екватор ъгъл, приблизително равен на 23°27'. Движейки се по еклиптиката Слънцето идва в g около 21 март, а в g' около 23 септември. Тогава то става точка от небесния екватор и при денонощното въртене на небесната сфера ще остава толкова време над хоризонта, колкото и под него. Точките e и q от еклиптиката, разположени на по 90° от равноденствията се наричат точки на зимното и лятно слънцестояние. Хоризонтални координати
При тази координатна система за основна плоскост се взема плоскостта на хоризонта. За да фиксираме положението на една звезда в тази координатна система, прекарваме през звездата и зенита голям кръг наречен вертикал. Двете сферични координати, чрез които се фиксира положението на звездата, са: дъгата АВ=h, наречена височина, и дъгата SB=А, наречена азимут. Азимутът е дъга от хоризонта между вертикала на звездата и меридиана на мястото.

Височината се измерва от хоризонта към зенита или надира от 0° до ± 90°. Положителна е когато звездата е над хоризонта и отрицателна когато е под хоризонта. Височината АВ често се заменя с дъгата ZA от вертикала на звездата наречена зенитно отстояние-z. z =90° - h. Азимутът А-се брои от S в посока юг-запад-север-изток от 0° до 360°.
Неудобството на хоризонталните координати е, че се променят непрекъснато с денонощното въртене на небесната сфера. Отчитайки тези координати ние трябва да определим точно и времето защото те се отнасят само за този момент. Освен това хоризонталните координати имат локален характер и са различни за различните наблюдатели по земната повърхност. За избягване на тези неудобства се въвежда екваториална координатна система.

Екваториални координати
Има две системи екваториални координати. И при двете за основна плоскост се взема тази на небесния екватор. При първата система през звездата и небесния полюс прекарваме един голям кръг РАВ, наречен деклинационен или часови кръг на звездата. Частта ВА от този голям кръг е първата сферична координата - деклинацията b на звездата. Освен деклинацията често се използва полярното отстояние на звездата р=РА=90° - b. Деклинацията се брои от 0° до ± 90°. Тя е положителна, когато звездата се намира в северното полукълбо и отрицателна, когато се намира в южното полукълбо. Деклинацията на зенита е равна на географската ширина. Дъгата BQ по екватора между деклинационния кръг и меридиана съответства на ъгъл t наречен часови ъгъл. Това е втората координата. Измерва се от меридиана в посока запад-север-изток, от 0° до 360°, но може да се измерва и във време. Деклинацията на една звезда е неизменна с времето и не зависи от географското местоположение, докато часовия ъгъл нараства с времето, а освен това в един и същ момент е различен за две точки от земната повърхност, лежащи на различни меридиани. За да получим втора константна координата е необходимо да изберем постоянна точка от небесния екватор, участваща заедно със звездите з денонощното въртене на небесната сфера.

При втората система като първа координата се взема отново деклинацията. Втората координата се определя от дъгата gВ, където g е пролетната равноденствена точка. Нарича се ректасцензия. Брои се от пролетната равноденствена точка в посока от запад към изток от 0° до 360°, но може да се измерва и във време. В така въведената координатна система и двете координати са константни за всяка звезда. Ако искаме обаче да знаем положението на дадена звезда в определен момент, трябва да знаем часовия ъгъл на g в същия този момент. Този часови ъгъл z на g се нарича звездно време.

Еклиптични координати
Както показва и името тук за основна равнина се взема плоскостта на еклиптиката. Големите кръгове, минаващи през полюсите на еклиптиката се наричат кръгове на широчината. През звездата и еклиптичните полюси прекарваме един голям кръг. Дъгата АВ от този кръг е първата координата-широчина на звездата-b. Изменя се от 0° при еклиптиката до ± 90°. Положителна е, когато звездата е на север от еклиптиката и отрицателна, когато е на юг. За втора координата служи дъгата gВ от самата еклиптика. Брои се от пролетната равноденствена точка в посока към изток от 0° до 360° и се нарича дължина на звездата - l. Малките кръгове от небесната сфера, успоредни на екватора и минаващи през точките на слънцестоянията q и e, се наричат съответно тропик на Рака и тропик на Козирога. Първият е в северната полусфера, а втория - в южната.


Ежегодно се публикуват в издания таблици с позициите на дадено небесно тяло за конкретната година, наречени ефемериди. Подобно издание е Астрономически алманах на Натурела.
Още информация:
КвазарКосмически обект, излъчващ огромно количество енергия.
Кваркови звездиЗвезди с особено състояние на веществото.
СвръхноваЕксплозията на масивна звезда в края на живота й.
Черна дупкаОстатък от избухнала звезда, в който е натрупана огромна маса в малки размери и има чудовищна гравитация.
АлдебаранНай-ярката звезда на съзвездието Бик (Aldebaran, Alpha Tauri).
ВселенатаВсичко, което съществува.
Астрономическа единицаAU - единица за измерване на разстояния, равна на разстоянието от Земята до Слънцето.
АкрецияПадането на вещество на космическо тяло от обкръжаващото пространство.
Абсолютна нулаНай-ниската възможна температура във Вселената.
АлбедоСъотношението между получената и отразената от дадено тяло светлина.
АтмосфераГазовата обвивка, обгръщаща небесните тела.
АналемаФигура с форма на 8-ица, която Слънцето описва в небето в течение на една година.
АнтиматерияОгледален образ на материята с различни характеристики на елементарните частици.
АпексТочка от небесната сфера, към която е насочено движението на наблюдателя.
АпогейНай-отдалечената от Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята.
Пътуването със свръхсветлинни скоростиНяколко начина за пътуване през пространството със свръхсветлинна скорост.
АпертураДиаметърът на обектива или на първичното огледало на телескоп.
АстрологияДревна наука, изучаваща влиянието на небесните тела върху хората.
АфелийНай-отдалечената от Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето.
Големият взривBig Bang - началото на Вселената.
Галактично халоСферичният регион, обграждащ центъра или ядрото на галактика.
Галилеевите спътнициЧетирите спътника на Юпитер, открити от Галилео Галилей.
Гама-лъчиЕлектромагнитна радиация с много висока енергия.
Големият атракторМясто във Вселената, към което се движи огромна част от видимата материя, включително и Слънчевата система.
Голямата стенаМасивна концентрация на повече от 2000 галактики.
ГравитацияСилата, която привлича всички обекти във Вселената.
ГравитонЧастица-носител на гравитационното взаимодействие.
Граница на РошеМинималното разстояние за доближаване на масивен сателит към по-масивно тяло, без да се разруши от приливните сили.
ДеклинацияНебесна проекция на географската ширина на Земята.
ДжетНасочен газов поток от силно ускорена материя.
Доплеров ефектПромяна в наблюдаваните дължини на вълните на светлината.
ЕкваторМислена линия по повърхността на планета на равни отстояния от нейните полюси.
ЕклиптикаВидимият път на Слънцето на небесната сфера в течение на годината.
ЕраОгромен период от време от историята на Земята.
ЕлонгацияЪгълът, заключен между Слънцето, Земята и друго космическо тяло.
Еруптивни променливи звездиЗвезди, в които възникват взривове от вътрешните термоядрени процеси.
Затъмнително-променливи звездиРезултат от взаимното съжителстване на двойка звезди.
ЗенитНай-високата точка от видимата небесната сфера
ЗодиакЧаст от небесната сфера.
Зодиакална светлинаОтразената слънчева светлина от праховия диск в равнината на еклиптиката в Слънчевата система.
ИнтерферометърИнструмент за прецизни измервания.
Инфрачервена светлинаНевидима за човешкото око светлина.
ЙонизацияПревръщане на електрически неутралните атоми в йони.
КомпасПрибор за определяне на географската посока, обикновено използвайки земното магнитно поле.
Константата на ХъбълЕдна от най-важните формули в астрономията за определяне на размера и възрастта на Вселената.
КоронаНай-външният слой от слънчевата атмосфера.
Космическите скоростиВидовете скорости за придвижване на обекти в Космоса.
ЛазерКвантов генератор на кохерентна светлина.
МагнитудЗвездната величина, мярка за яркостта на небесните обекти.
МикровълниЕлектромагнитни вълни, разположени между радио и светлинните вълни в скалата на електромагнитния спектър.
Небесен полюсВъображаема точка върху небесната сфера, проекция на земния полюс.
МълнияЕлектрически разряд, породен от огромните разлики в електрическите потенциали между високите атмосферни слоеве и земната повърхност.
НеутриноНеуловима частица без електричен заряд и почти нулева маса.
НутацияОтклоненията на оста на въртене на Земята при нейното движение.
ОбсерваторияУчреждение за извършване на наблюдения на небсените обекти.
ОзонОзонът е основният щит на Земята от ултравиолетовите лъчи.
ОкултацияПресичането на светлината, идваща от звезда от друго тяло.
ПалеоконтактЕвентуален контакт на човечеството с представители на друга цивилизация в древността.
ПаралаксВидимото ъглово изместване на небесен обект, породено от движението на Земята по нейната орбита.
ПарсекАстрономическа единица за разстояние.
ПасажПреминаването на небесно тяло пред диска на далечна звезда.
ПеригейНай-близката до Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята.
ПерихелийНай-близката до Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето.
ПлазмаЧетвъртото агрегатно състояние на веществата.
Полуправилна променлива звездаПредставител на група пулсиращи променливи звезди.
Правило на Тициус-БодеЗависимост, с която приблизително се определят разстоянията между планетите и Слънцето.
ПрецесияЯвление, свързано с бавното въртене на земната ос.
Променлива звездаЗвезда, чийто блясък се променя с течение на времето.
Пулсиращи променливиРезултат от агонията на звездите, достигнали края на своето съществуване.
РадиоактивностРазпадане на атомите на вещества, съпроводено от високоенергийно излъчване.
РектасцензияНебесен аналог на географската дължина на Земята.
Реликтовото лъчениеКосмическо електромагнитно лъчение, възникнало в ранния етап от разширението на Вселената.
Рентгенови лъчиНевидима за човешкото око синя светлина, извън ултравиолетовия диапазон.
СаросПериод на повтаряне на слънчевите затъмнения.
Светлинна годинаРазстоянието, което изминава светлината за една година.
Полярно сияниеИзлъчване на светлина в горните слоеве на атмосферата. .
Скоростта на светлината300,000 км. в секунда.
Слънчев вятърБърз поток от електрично заредени частици от Слънцето.
СпектърОтделните цветни компоненти на светлината.
ТахионЧастица, движеща се с по-висока скорост от скоростта на светлината.
Температурните скалиИзползваните днес видове температурни скали.
Тъмна материяТермин за материята във Вселената, която не може да се наблюдава.
Ултравиолетова светлинаНевидима за човешкото око синя светлина.
Червейна дупкаМост, свързващ две отдалечени точки от пространството във Вселената.
РадиоастрономияРаздел от астрономията, изучаващ радиовълните от космическите обекти
Бели нощиФеномен, при който Слънцето се вижда в полунощ в арктическия и антарктическия региони.
АтомНай-малката градивна частица на елементите, която запазва техните химични свойства.
БиосфераЗоната, в която съществува живота на Земята
Център на ВселенатаСъществува ли център на Вселената?
Гравитационни вълниИзменения в пространство-времето, породени от движенията на маси
ГалактикаСъвкупност от звезди и междузвездно вещество, въртящи се около общ гравитационен център.
ПлутоидНаименование на космическите тела в Слънчевата система, подобни на Плутон.
Тихо БрахеДатски астроном, чиито наблюдения помагат на Кеплер да открие законите за движение на планетите.
Леон ФукоПървият учен, доказал с помощта на махало земното околоосно въртене.
Фридрих БеселГермански астроном и математик
Хенри КавендишАнглийски химик и физик, откривател на водорода.
Едуард Емерсън БарнардАмерикански астроном, открил звездата с най-голямо собствено двжение и петия спътник на Юпитер.
ВремеЯвление, с чиято помощ човечеството регистрира промените в околната среда и Вселената.
КалендарСистема за пресмятане на продължителни периоди от време.
Видове времеРазновидности на времето и времеви стандарти