Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Йохан Кеплер - Създателят на законите за движение на небесните тела в слънчевата система.
Скоро след смъртта на Коперник на основата на неговата система за света астрономите съставили таблици за движението на планетите. Тези таблици много точно съвпадали с наблюденията, в сравнение с таблиците, които се съставяли още по Птолемей. За учените било ясно, че учението на Коперник е правилно, но е трябвало да се изследва и изясни закона за движението на планетите. Тази задача бил решена от великия немски учен Йохан Кеплер.

Кеплер е роден през 1571 година в Южна Германия. В тези времена Германия била разделена на различни области, имало религиозни войни, които пречели на развитието на културата и образованието. Кеплер се родил в бедно семейство, и затова на него с голям труд му се удало да завърши училище и да постъпи в университет. Там той се увлича по математиката и астрономията. Неговия учител е бил таен последовател на учението на Коперник. Въпреки, че в университета той преподавал учението на Птолемей, у дома си той запознавал своя ученик с теориите на Коперник. И много скоро Кеплер станал запален последовател на това учение. Той не скривал своите възгледи и убеждения и неговата открита пропаганда на учението на Коперник много скоро му навлякла ненавистта на местната църква. Това се отразило на съдбата му: след завършването на университета, той е бил принуден да се скита по градовете и да се занимава със случайна работа.

Възможност да се занимава с любимата му астрономия се открила, когато в 1600 година в Прага пристигнал знаменития датски астроном Тихо Брахе и му предложил работа като помощник при наблюденията на небето и при астрономическите изчисления. Самият Тихо Брахе също е бил принуден да напусне своята родина Дания и построената там обсерватория, където в течение на четвърт век той е извършвал своите наблюдения. Тихо с голям интерес се отнасял към учението на Коперник, но не бил негов последовател. Той има свое обяснение за устройството на света. Тихо Брахе работил заедно с Кеплер много кратко време – през 1601 година Брахе умира. След неговата смърт Кеплер започнал да изучава материалите с данни от многогодишните изчисления. Работейки над тях, особено над материала за движението на Марс, Кеплер прави голямо откритие: открива закона за движението на планетите, основен за теоретическата астрономия.

Философите в древна Гърция считали, че кръгът е най-съвършената геометрична форма. Което означавало, че и планетите би следвало да се движат по окръжност. Кеплер започнал да мисли за неправилността на това мнение за кръговата форма. С помощта на изчисления той доказал, планетите се движат не по кръгова, а по елипсовидна траектория. Първият закона на Кеплер – това е елиптичното движение на планетите. Слънцето се намира не в центъра на елипса, а в особена точка, наречена фокус.

От това следва, че разстоянието между планетите и Слънцето невинаги е еднакво. Кеплер разбрал, че скоростта, с която се движат планетите около Слънцето, не е една и съща – планетите, разположени по-близо до Слънцето се движат с по-голяма скорост, а по-отдалечените – с по-малка скорост. Тази особеност на движението на планетите представлява втория закон на Кеплер.

Още Коперник с достатъчна за неговото време точност успял да определи разстоянията от планетите до Слънцето. Периодите за въртене на планетите вече били известни. Кеплер установил строга зависимост между времето за въртене на планетите и тяхното разстояние до Слънцето. Оказало се, че квадрата на периода на въртене на избрана планета е същия, както и нейното средно разстояние от Слънцето, повдигнато на 3-та степен. Това е третия закон на Кеплер. За проверка: средното разстояние на Юпитер от Слънцето е 5,2 AU (закръглено), а продължителността на въртене на Юпитер е 11,9 земни години. Повдигнато на 3-та степен, 5,2 се равнява на 140,6, а квадрата на 11,9 е 141,6. Разликата, която се получава, е резултат от закръглянето на числата до десетици. Която и друга планета да вземем за пример, резултата ще бъде същия.

Откриването на законите за движение на планетите е коствало на Кеплер много години упорит труд и напрежение. Работейки, той живял бедно и бил преследван от всесилната църква. Кеплер не се занимавал само с изследване на движенията на планетите. Той се интересувал и от други въпроси от астрономията. Неговото внимание привлекли кометите. Винаги насочената навън от Слънцето опашка на кометите той обяснил с действието на слънчевите лъчи, които разпръсквали материала от кометата. Тогава още не била известна природата на слънчевото лъчение и строежа на кометите. Чак във втората половина на XIX и в XX век било установено, че образуването на опашка на кометите е свързано със слънчевото лъчение.

Кеплер умира през 1630 година. Негова е заслугата за развитието на нашите знания за слънчевата система. Учените от следващите поколения, оценяващи значението на труда на Кеплер, го наричат небесен законотворец, защото неговите закони обясняват движението на небесните тела в Слънчевата система.
Още информация:
Николай КоперникПолски учен, пръв изказал теорията за хелиоцентрична слънчева система.
Джордано БруноИзгореният на клада италиански учен и философ.
Тихо БрахеДатски астроном, чиито наблюдения помагат на Кеплер да открие законите за движение на планетите.
Галилео ГалилейПървият учен, използвал зрителна тръба за своите наблюдения.
АристархГръцки философ от остров Самос, живял през 4-3 век пр.н.е.
Исак НютонУченият, формулирал законите на небесната механика.
Кристиан ДоплерАвстрийски физик, известен с откриването на т.нар. “доплеров ефект”.
Леон ФукоПървият учен, доказал с помощта на махало земното околоосно въртене.
Фред ХойлАнглийски астрофизик и писател
Фридрих БеселГермански астроном и математик
Хенри КавендишАнглийски химик и физик, откривател на водорода.
Едуард Емерсън БарнардАмерикански астроном, открил звездата с най-голямо собствено двжение и петия спътник на Юпитер.
Константин ЦиолковскиРуски учен, основоположник на космонавтиката.
Алберт АйнщайнСъздателят на теорията за относителността, която слага край на класическата представа за време и пространство.
Карл СейгънЕдин от най-силните гласове в науката и образованието за 20-и век.
Кучето ЛайкаПътникът на втория в света съветски изкуствен спътник на Земята.
Валентина ТерешковаПървата жена-космонавт в света.
Юрий ГагаринПървият космонавт в света.
Вилхелм Конрад РьонтгенНемски физик, открил рентгеновите лъчи
Хайнрих Рудолф ХерцНемски учен, който за първи път излъчва и приема радио вълни и доказва тяхното съществуване.
Клайд ТомбоАмерикански астроном, открил планетата-джудже Плутон.
Андерс Йонас АнгстрьомШведски физик, открил наличието на водород в Слънцето.
Карл ЯнскиАмерикански радиоинженер, открил радиоизлъчването от центъра на Млечния път.