| Cassini-Huygens - Мисия за изследване на Сатурн и мистериозната й луна Титан. |
 Седем годишното пътешествие на сондата Хюйгенс на Европейскаа космическа агенция на борда на космическия кораб Касини приключва успешно на 14 януари 2005 г. Обединената мисия ESA и NASA е успешно изстреляна на 15 октомври 1997 г. и достига до Сатурн на 1 юли 2004 г.
Докато орбиталният апарат Касини продължава да изследва Сатурн и неговите пръстени, сондата Хюйгенс се спуска с парашут през гъстата атмосферата на Титан до неговата повърхност. Забулен в оранжева мъгла, която скрива повърхността, Титан е един от най-мистериозните обекти в нашата слънчева система. От всичките известни сатурнови спътници, Титан е най-голямият от тях и е втори по големина спътник в Слънчевата система. Титан е по-малък от Ганимед (най-големият спътник на Юпитер), но е по-голям от планетата Меркурий и нашата Луна. Титан е единственият спътник в Слънчевата система, който има собствена атосфера и неговата повърхност не може да бъде наблюдавана директно. Атмосферата му е много плътна и богата на органични съединения и именно тя предизвиква интереса на учените, понеже много наподобява атмосферата, която е имала младата Земя, преди появата на живота.
За достигане на далечния Сатурн на тежката мисия Касини/Хюйгенс е нужна помощ, добивайки ускорение чрез серия от гравитационни маневри. На 1 юли 2004 корабът Касини, пресичайки равнината на пръстените, навлиза в орбита около Сатурн и започна своята мисия за изследване на планетата, мистериозната луна Титан, пръстените и сложното магнитно поле. Касини ще направи 74 обиколки около планетата, като ще се приближи 44 пъти до Титан.
 След пътешествие от 4 милиарда километра през Слънчевата система на 24 декември 2004 г. сондата Хюйгенс се отделя от кораба Касини и след 22 обиколки около Титан, на 14 януари 2005 г. в 10:13 UT, се спуска в плътната му атмосфера, за да достигне до повърхността около два и половина часа по-късно. Сондата навлиза в атмосферата със скорост 20 000 км/час и след забавянето до около 1400 км/час се използва серия от парашути за контролиране на спускането. Инструментите на Хюйгенс правят изследвания през цялото това спускане, изучавайки химичния състав на титановата атмосфера, нейното състояние и облаците й, и накрая повърхността. Това са най-очакваните данни и изображения от цялата мисия. В продължение на 1 час и 12 минути корабът Касини приема информацията от сондата, докато не се скрива зад хоризонта и потокът от данни прекъсва.
Почти 500 мегабайта информация, получена от Хюйгенс по време на неговото спускане през атмосферата и от повърхността на Титан, включително 350 снимки, разкриват пейзаж, обхванат от ерозия, нацепен от множество канали и покрит с каменисти обекти, с температурата на повърхността минус 180 градуса по Целзий.
Атмосферата е анализирана от Хюйгенс по време на спускането от височина 160 км. до приземяването и е открита постоянна смес от метан и азот. Метановата концентрация се увеличава постоянно с намаляване на височината. Открити са облаци от метан на височина 20 км над повърхността и мъгла от метан и етан близо до повърхността.
Сигналът от сондата, следен от Глобалната мрежа от радиотелескопи на Земята, помага да се пресъздаде точно траекторията на спускане на апарата с точност до километър и доставя данни за ветровете на Титан. Първите анализи на приетия сигнал показват, че Хюйгенс е продължил да предава данни около 3 часа след приземяването. По време на спускането си Хюйгенс записва и звуци с надеждата да бъде уловен тътен от гръмотевица.
Докосвайки повърхността със скорост 4,5 метра в секунда, цяла серия от инструменти осигурява голямо количество от данни за структурата на повърхността, която е подобна на мокър пясък или глина, покрита с тънка кора, и съставена главно от мръсен воден и въглеводороден лед.
Още информация за успешно изпълнената мисия на Хюйгенс може да намерите в сайтовете на ESA и NASA.
|
|
| Още информация: |
| Apollo | Аполо - програмата на NASA за приземяване на човек на Луната. |
| Буран | Руският аналог на американската космическа совалка. |
| Космическа совалка | (Space Shuttle) Космическият кораб за многократно използване на NASA. |
| Луноход | Първият дистанционно управляем самоходен апарат, изпратен на Луната. |
| Магелан | Magellan - сонда за изследване на повърхността и вътрешния строеж на Венера. |
| Одисей | Ulysses-проект на NASA и ESA за изследване на полярните области на Слънцето. |
| Clementine | Изследване на астероида Geographos и влиянието на космическата радиация. |
| Cobe | Cosmic Background Explorer - Мисия за изучаване на радиацията в Космоса. |
| CONTOUR | Comet Nucleus Tour - мисия на NASA до две комети. |
| Dawn | Мисия за изследване на най-старите астероиди в слънчевата система Веста и Церера. |
| GAIA | Мисия на ESA за съставяне на точна карта на небето. |
| Galileo | Мисия на NASA за изследване на Юпитер. |
| Hipparcos | Мисия на ESA за създаване на прецизен каталог на звездите. |
| Lunar Prospector | Мисия на NASA за изследване на Луната. |
| Mars Global Surveyor | Мисия на NASA за изучаване на Марс. |
| Mars PathFinder | Мисия за изучаване на Марс. |
| Mars Polar Lander | Сондата, която аварира при спускането си на Марс в края на 1999 г. |
| Near | Near Earth Asteroid Rendezvous - Изучаване на астероида Ерос. |
| Pioneer | Pioneer 10 & 11 са космически сонди за изучаване на Юпитер и Сатурн. |
| Soho | Мисия за изучаване на Слънцето, слънчевия вятър и хелиосферата. |
| StarDust | Мисия за вземане на образци от кометен прах. |
| Viking | Първата мисия за изследване на Марс. |
| Voyager | Междузвездна мисия на NASA. |
| Juno | Космическа мисия на NASA за изучаване на Юпитер. |
