Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Voyager - Междузвездна мисия на NASA.
Двата космически кораба "Voyager 1" и "Voyager 2" (Пътешественик) са изстреляни от NASA през лятото на 1977 година от Кейп Канаверал, Флорида, с цел да изследват световете на Юпитер и Сатурн, пръстените на Сатурн и големите луни на двете планети. Мисията на Вояджър е така разработена, че да може да бъде използвано преимуществото от геометрична комбинация, която формират външните планети в пространството през периода 1970 - 1980 г., което позволява пътешествие до четирите газови планети в нашата слънчева система с минимално количество гориво и по-кратко време за пътуване. Планетите се подреждат в тази комбинация на всеки 175 години, което позволява космически кораб да има такава траектория на полета, че прелитайки от една планета до друга той непрекъснато бива ускоряван, за да достигне до следващата си цел при икономии на огромно количество гориво. Използването на тази гравитационна хватка, демонстрирано от NASA с мисиите "Mariner 10" Венера/Меркурий през 1973-1974 г., намалява времето за полет до Нептун от 30 на 12 години.

Когато е изяснено, че мисия до четирите планети е възможна, се предполага, че създаването на космически кораб, който да пренася инструментите за изследване на далечните светове на толкова голямо разстояние ще бъде много скъпо. Ето защо Voyagers е финансиран само да направи интензивни изследвания на Юпитер и Сатурн. Разгледани са повече от 10000 орбити, преди да бъдат избрани две, по които корабите ще се приближат до Юпитер и неговата голяма луна Йо и Сатурн и спътникът му Титан. За "Вояджър 2" се предвижда и евентуално да поеме към Уран и Нептун.

"Вояджър 2" поема първи по своя път на 20 август 1977 г. от космическия център Кейп Канаверал, Флорида. Дни по-късно, на 5 септември 1977, "Вояджър 1" е изстрелян по бърза и къса траектория също от Кейп Канаверал.

"Вояджър 1" достига до Юпитер първи на 5 март 1979 г, а на 12 ноември 1980 достига Сатурн. Траекторията му е така избрана, че да премине близо до Титан и зад пръстените на Сатурн и да поеме път на север, напускайки еклиптичната равнина – равнината, в която болшинството от планетите обикалят около Слънцето.

"Вояджър 2" се приближава максимално до Юпитер на 9 юли 1979 г., а Сатурн достига на 25 август 1981 г. След успешната среща на "Вояджър 2" със Сатурн се стига до извода, че "Вояджър 2" е способен да достигне до Уран със запазени и функциониращи инструменти. NASA финансира проекта, за да продължи пътешествието на двата кораба и разрешава на JPL да закара "Вояджър 2" до Уран. Сондата е насочена към точка около Сатурн, от която автоматично той се насочва към планетата Уран. Почти 4,5 години по-късно, на 24 януари 1986 г., "Вояджър 2" се приближава максимално до Уран и изпраща подробни данни и снимки на планетата, нейните луни, магнитното поле и тъмните пръстени. Сондата поема към Нептун, която достига на 25 август 1989 г. и след това космическият кораб се завърта на юг и поема курс към междузвездното пространство, напускайки равнината на еклиптиката. В съответствие с новото транспланетно разположение, проектът е наречен Вояджър Междузвездна мисия.

Така "Вояджър 1" и "Вояджър 2" стават първите космически кораби, които ще открият хелиопаузата – границата между магнитното влияние на Слънцето и началото на междузвездното пространство. През 2012 г. "Вояджър 1" навлиза в хелиопаузата - границата на нашата Слънчева система, където силата на слънчевия вятър не е достатъчна за изтласкване на междузвезния газ. През април 2013 апаратът прави измерване на плътността на междузвезната среда и се установява, че потокът йонизирани частици е 40 пъти по-плътен, отколкото е бил в пределите на хелиосферата. Това е потвърждение, че сондата вече пътува в междузвездното пространство. Тя е напуснала хелиосферата, но все още не е достигнала орбитите на най-далечните тела от Слънчевата система, нито Облака на Оорт - най-външната обвивка на нашата система.

Към август 2017 "Вояджър 1" се намира на дистанция 20.8 млрд.км. (139.3 астрономически единици - AU) от Слънцето, а "Вояджър 2" е на дистанция 17.2 млрд.км. (115 AU). Вояджърите имат достатъчно електрическа енергия да работят поне до 2020 г. По това време "Вояджър 1" ще бъде на 22.1 млрд.км. от Слънцето, а "Вояджър 2" - на 18.4 млрд.км.

"Вояджър 1" напуска Слънчевата система със скорост 3.6 AU на година под ъгъл 35 градуса на север спрямо еклиптичната равнина в посока към слънчевия апекс (точка, към която се движи Слънцето спрямо околните звезди). Неговата голяма среща ще бъде след 40 000 г., когато ще се намира на 1.7 св.г. от звездата AC +79 3888 (която се намира на 17.5 св.г. от нас) в съзвездието Жираф.
"Вояджър 2" напуска Слънчевата система със скорост 3.3 AU на година под ъгъл 48 градуса на юг спрямо еклиптичната равнина. Апаратът не е насочен към конкретна звезда, макар, че след 40 000 год. трябва да премине на 1.7 св.г. от звездата Ross 248, а след 296 000 год. би трябвало да премине покрай най-ярката звездата в небето - Сириус, на 4.3 св.г.
Ако не бъдат засегнати от нещо, Вояджърите може вечно да се скитат из Млечния път.

Nasa поддържа специална страница, в която постоянно се актуализират данните от полетите на двата апарата: https://voyager.jpl.nasa.gov/mission/status/
Още информация:
ApolloАполо - програмата на NASA за приземяване на човек на Луната.
БуранРуският аналог на американската космическа совалка.
Космическа совалка(Space Shuttle) Космическият кораб за многократно използване на NASA.
ЛуноходПървият дистанционно управляем самоходен апарат, изпратен на Луната.
МагеланMagellan - сонда за изследване на повърхността и вътрешния строеж на Венера.
ОдисейUlysses-проект на NASA и ESA за изследване на полярните области на Слънцето.
Cassini-HuygensМисия за изследване на Сатурн и мистериозната й луна Титан.
ClementineИзследване на астероида Geographos и влиянието на космическата радиация.
CobeCosmic Background Explorer - Мисия за изучаване на радиацията в Космоса.
CONTOURComet Nucleus Tour - мисия на NASA до две комети.
DawnМисия за изследване на най-старите астероиди в слънчевата система Веста и Церера.
GAIAМисия на ESA за съставяне на точна карта на небето.
GalileoМисия на NASA за изследване на Юпитер.
HipparcosМисия на ESA за създаване на прецизен каталог на звездите.
Lunar ProspectorМисия на NASA за изследване на Луната.
Mars Global SurveyorМисия на NASA за изучаване на Марс.
Mars PathFinderМисия за изучаване на Марс.
Mars Polar LanderСондата, която аварира при спускането си на Марс в края на 1999 г.
NearNear Earth Asteroid Rendezvous - Изучаване на астероида Ерос.
PioneerPioneer 10 & 11 са космически сонди за изучаване на Юпитер и Сатурн.
SohoМисия за изучаване на Слънцето, слънчевия вятър и хелиосферата.
StarDustМисия за вземане на образци от кометен прах.
VikingПървата мисия за изследване на Марс.
JunoКосмическа мисия на NASA за изучаване на Юпитер.