Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Voyager - Междузвездна мисия на NASA.
Двата космически кораба Voyager (Пътешественик) 1 и 2 са изстреляни от NASA през лятото на 1977 година от Кейп Канаверал, Флорида, с цел да изследват световете на Юпитер и Сатурн, пръстените на Сатурн и големите луни на двете планети. Мисията на Voyager е така разработена, че да може да бъде използвано преимуществото от геометрична комбинация, която формират външните планети в пространството през периода 1970 - 1980 г., което позволява пътешествие до четирите газови планети в нашата слънчева система с минимално количество гориво и по-кратко време за пътуване. Планетите се подреждат в тази комбинация на всеки 175 години, което позволява космически кораб да има такава траектория на полета, че прелитайки от една планета до друга той непрекъснато бива ускоряван, за да достигне до следващата си цел при икономии на огромно количество гориво. Използването на тази гравитационна хватка, демонстрирано от NASA с мисиите Mariner 10 Венера/Меркурий през 1973-74 г, намалява времето за полет до Нептун от 30 на 12 години.

Когато е изяснено, че мисия до четирите планети е възможна, се предполага, че създаването на космически кораб, който да пренася инструментите за изследване на далечните светове на толкова голямо разстояние ще бъде много скъпо. Ето защо Voyagers е финансиран само да направи интензивни изследвания на Юпитер и Сатурн. Разгледани са повече от 10000 орбити, преди да бъдат избрани две, по които корабите ще се приближат до Юпитер и неговата голяма луна Йо и Сатурн и спътникът му Титан. За Voyager 2 се предвижда и евентуално да поеме към Уран и Нептун.

От космическия център Кейп Кенеди на NASA в Кейп Канаверал, Voyager 2 поема първи своя път на 20 август 1977 г. Voyager 1 е изстрелян по бърза и къса траектория на 5 септември 1977 г.

Първото изследване на Юпитер е извършено от Voyager 1 на 5 март 1979 г., а на Сатурн – на 12 ноември 1980 г. Траекторията на Voyager 1 е така избрана, че да премине близо до Титан и зад пръстените на Сатурн и да поеме път на север, напускайки еклиптичната равнина – равнината, в която болшинството от планетите обикалят около Слънцето. Voyager 2 е бил насочен в точка около Сатурн, от която автоматично той се насочва към планетата Уран.

След успешната среща на Voyager 2 със Сатурн се стига до извода, че Voyager 2 е способен да достигне до Уран със запазени и функциониращи инструменти. NASA финансира проекта, за да продължи пътешествието на двата кораба и разрешава на JPL да закара Voyager 2 до Уран. Впоследствие NASA одобрява множество мисии до Уран, които са именувани Voyager Neptune Interstellar Mission (Междузвездни мисии Нептун).

Voyager 2 се среща с Уран на 24 януари 1986 г., като изпраща подробни данни и снимки на планетата, нейните луни, мнагнитното поле и тъмните пръстени. В същото време Voyager 1 продължава да се движи, провеждайки своите изследвания на междупланетното пространство. В крайна сметка тези инструменти ще са първите космически кораби, които ще открият хелиопаузата – границата между магнитното влияние на Слънцето и началото на междузвездното пространство.

След приближаването на Voyager 2 до Нептун на 25 август 1989 г., космическият кораб се завърта на юг и поема курс към междузвездното пространство, напускайки равнината на еклиптиката. В съответствие с новото транспланетно разположение, проектът е наречен Voyager Междузвездна мисия.

Voyager 1 напуска Слънчевата система, като се издига от еклиптичната равнина под ъгъл от 35 градуса със скорост от 17 км/секунда или около 520 млн.км. за година. Voyager 2 също се движи към междузвездното пространство, спускайки се под ъгъл от 48 градуса под еклиптичната равнина, изминавайки около 470 млн.км. за година.

Според данните, събрани от Voyager 1, хелиопаузата - границата на равновесие между слънчевия вятър и междузвездната среда, се намира на около 23 млрд. километра от Слънцето. На 5 ноември 2003 г. Voyager 1 се намира на 90 AU от Слънцето - около 13.5 млрд. километра.

Електрическата енергия и в двата космически апарата се получава от радиоизотопни термоелектрически генератори, които в началото на мисията произвеждат електричество с напрежение 30 V и около 470 W мощност. Заради естествения радиоактивен разпад на плутониевото гориво, електрическата енергия от генератора постоянно и бавно намалява. В началото на 2001 г. мощността на генераторите е била паднала до 315 W за Voyager 1 и 319 W за Voyager 2. Постоянното намаляване на електрическата мощност ще е причина за постепенно изключване на отделни инструменти и към 2020 г. корабите няма да имат енергия, с която да захранват дори един-единствен инструмент. Тогава Voyager 1 ще се намира на около 19.9 млрд. км. от Слънцето, а Voyager 2 - на 16.9 млрд. км. След около 40000 години Voyager 1 ще се рее в пространството на 1.6 светлинни години от AC+79 3888, звезда от съзвездието Жираф, а Voyager 2 ще се намира на 4.3 светлинни години от Сириус, най-ярката звезда на нашето небе. Съдбата на Voyager може би е да броди вечно из Млечният път!
Още информация:
ApolloАполо - програмата на NASA за приземяване на човек на Луната.
БуранРуският аналог на американската космическа совалка.
Космическа совалка(Space Shuttle) Космическият кораб за многократно използване на NASA.
ЛуноходПървият дистанционно управляем самоходен апарат, изпратен на Луната.
МагеланMagellan - сонда за изследване на повърхността и вътрешния строеж на Венера.
ОдисейUlysses-проект на NASA и ESA за изследване на полярните области на Слънцето.
Cassini-HuygensМисия за изследване на Сатурн и мистериозната й луна Титан.
ClementineИзследване на астероида Geographos и влиянието на космическата радиация.
CobeCosmic Background Explorer - Мисия за изучаване на радиацията в Космоса.
CONTOURComet Nucleus Tour - мисия на NASA до две комети.
DawnМисия за изследване на най-старите астероиди в слънчевата система Веста и Церера.
GAIAМисия на ESA за съставяне на точна карта на небето.
GalileoМисия на NASA за изследване на Юпитер.
HipparcosМисия на ESA за създаване на прецизен каталог на звездите.
Lunar ProspectorМисия на NASA за изследване на Луната.
Mars Global SurveyorМисия на NASA за изучаване на Марс.
Mars PathFinderМисия за изучаване на Марс.
Mars Polar LanderСондата, която аварира при спускането си на Марс в края на 1999 г.
NearNear Earth Asteroid Rendezvous - Изучаване на астероида Ерос.
PioneerPioneer 10 & 11 са космически сонди за изучаване на Юпитер и Сатурн.
SohoМисия за изучаване на Слънцето, слънчевия вятър и хелиосферата.
StarDustМисия за вземане на образци от кометен прах.
VikingПървата мисия за изследване на Марс.
JunoКосмическа мисия на NASA за изучаване на Юпитер.