Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
abv.bg, all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Пътуването със свръхсветлинни скорости - Няколко начина за пътуване през пространството със свръхсветлинна скорост.
Сърфиране в пространството, червейни дупки и тахиони: теорията за относителността на Айнщайн позволява някои трикове, с които може да се надмине скоростта на светлината. Дали скоро полетите до звездите ще се превърнат в реалност?

Но звездите са далече. Проксима от Кентавър, най-близката звезда от системата Алфа от Кентавър, е отдалечена от Слънцето на 40.5 трилиона (в някои скали може да се срещне и като билиони) километра. Дори светлината, със своята невероятна скорост от 300 000 километра в секунда, ще пътува дотам в продължение на 4.3 години. Ракетата "Сатурн V", с която астронавтите от мисиите "Аполо" летяха шест пъти до Луната между 1969 и 1972 година, ще пътува до тази звезда 800 000 години. Дори напредничавите технологии, използващи антиматерия, не могат да прекрачат прага на скоростта на светлината. Или поне не могат по законите на специалната теория на относителността на Айнщайн, защото ще са необходими безкрайни количества енергия. Обикновената материя никога няма да може да достигне скоростта на светлината.

Все пак специалната теория на относителността е по-благосклонна, отколкото изглежда на пръв поглед. Тя например оставя открит въпроса дали съществуват частици, които могат да се движат със скорост, по-голяма от скоростта на светлината. Това са така наречените ТАХИОНИ, чието съществуване е доказано от Антон Цайлингер. Съгласно теорията на Айнщайн е невъзможно скоростта им да бъде намалена под тази на светлината. Освен това, те имат странното свойство да се движат обратно на нашето време. Оттук следва, че тахионите не са идеалното средство за изследване на чуждите светове.

Съгласно общата теория на относителността пространството е динамично и подвластно на промени. Това позволява проектирането на пространство-време, където да може да се реализира почти всеки вид движение.

Общата теория на относителността свързва пространството и времето с материята и енергията. По принцип тя позволява целенасоченото сгъстяване на пространството пред един космически кораб. След кораба пространството отново се отпуска. Така летателният апарат би могъл да се плъзга напред подобно на дъска за сърф по вълните. За наблюдател извън манипулираните части на пространството космическият кораб ще лети свръхбързо из Вселената.

Единственият проблем е, че за създаването на подобно изкривено пространство е необходима екзотична материя, която има отрицателна маса. Никой не знае дали подобно нещо съществува и къде може да се намери. Пресметнато е, че при подобно задвижване ще се изразходват десет милиарда пъти повече енергия, отколкото има във видимата маса на Вселената.

Може би природата сама предлага изход от ситуацията под формата на космическо метро. Идеята се базира на общата теория на относителността. Изкривяването на пространството отваря врата в светлинната стена, която е достатъчно голяма, за да премине през нея космически кораб. Действително, общата теория на относителността позволява съществуването на пространствени тунели, наречени през 1957 година от Джон Арчибалд Уилър от американския университет Пристън "червейни дупки". Една "червейна дупка" представлява хипотетично съкращаване при пътешествия до отдалечени космически обекти. С нейна помощ може да се избегне ограничението, поставено от скоростта на светлината, без да се нарушават природните закони.

За полетите до звездите не всички "червейни дупки" са подходящи. Трябва да отговарят на специални условия, за да се гарантира сигурно преминаване. Така например действието на гравитацията трябва да е малко, за да не бъдат разкъсани космонавтите. Основната трудност е стабилизирането на отвора. Най-малкото смущение, например от приближаващ се космически кораб, може да предизвика "срутване" в космическата шахта. Единствената възможност дупката да стои отворена, е тя да бъде облицована с материал, който отблъсква стените една от друга.

И тук е необходима екзотична материя. За червейна дупка с диаметър един метър е необходима екзотична материя с размерите на Юпитер. Освен това досега е невъзможно да бъдат изчислени изискваните от квантовата физика корекции на общата теория на относителността. Затова остава открит въпросът дали микроскопични ефекти няма да предизвикат колапс в тунела. Технологията "червейни дупки" не би могла да функционира в близко бъдеще и все още е в сферата на фантастиката. Червейните дупки са спекулативна физика. Няма никакво доказателство, че те съществуват. Но те представляват разширение на позната ни физика, без да са необходими фундаментално нови теории.
Още информация:
КвазарКосмически обект, излъчващ огромно количество енергия.
Кваркови звездиЗвезди с особено състояние на веществото.
СвръхноваЕксплозията на масивна звезда в края на живота й.
Черна дупкаОстатък от избухнала звезда, в който е натрупана огромна маса в малки размери и има чудовищна гравитация.
АлдебаранНай-ярката звезда на съзвездието Бик (Aldebaran, Alpha Tauri).
ВселенатаВсичко, което съществува.
Астрономическа единицаAU - единица за измерване на разстояния, равна на разстоянието от Земята до Слънцето.
АкрецияПадането на вещество на космическо тяло от обкръжаващото пространство.
Абсолютна нулаНай-ниската възможна температура във Вселената.
АлбедоСъотношението между получената и отразената от дадено тяло светлина.
АтмосфераГазовата обвивка, обгръщаща небесните тела.
АналемаФигура с форма на 8-ица, която Слънцето описва в небето в течение на една година.
АнтиматерияОгледален образ на материята с различни характеристики на елементарните частици.
АпексТочка от небесната сфера, към която е насочено движението на наблюдателя.
АпогейНай-отдалечената от Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята.
АпертураДиаметърът на обектива или на първичното огледало на телескоп.
АстрологияДревна наука, изучаваща влиянието на небесните тела върху хората.
АфелийНай-отдалечената от Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето.
Големият взривBig Bang - началото на Вселената.
Галактично халоСферичният регион, обграждащ центъра или ядрото на галактика.
Галилеевите спътнициЧетирите спътника на Юпитер, открити от Галилео Галилей.
Гама-лъчиЕлектромагнитна радиация с много висока енергия.
Големият атракторМясто във Вселената, към което се движи огромна част от видимата материя, включително и Слънчевата система.
Голямата стенаМасивна концентрация на повече от 2000 галактики.
ГравитацияСилата, която привлича всички обекти във Вселената.
ГравитонЧастица-носител на гравитационното взаимодействие.
Граница на РошеМинималното разстояние за доближаване на масивен сателит към по-масивно тяло, без да се разруши от приливните сили.
ДеклинацияНебесна проекция на географската ширина на Земята.
ДжетНасочен газов поток от силно ускорена материя.
Доплеров ефектПромяна в наблюдаваните дължини на вълните на светлината.
ЕкваторМислена линия по повърхността на планета на равни отстояния от нейните полюси.
ЕклиптикаВидимият път на Слънцето на небесната сфера в течение на годината.
ЕраОгромен период от време от историята на Земята.
ЕлонгацияЪгълът, заключен между Слънцето, Земята и друго космическо тяло.
Еруптивни променливи звездиЗвезди, в които възникват взривове от вътрешните термоядрени процеси.
Затъмнително-променливи звездиРезултат от взаимното съжителстване на двойка звезди.
ЗенитНай-високата точка от видимата небесната сфера
ЗодиакЧаст от небесната сфера.
Зодиакална светлинаОтразената слънчева светлина от праховия диск в равнината на еклиптиката в Слънчевата система.
ИнтерферометърИнструмент за прецизни измервания.
Инфрачервена светлинаНевидима за човешкото око светлина.
ЙонизацияПревръщане на електрически неутралните атоми в йони.
КомпасПрибор за определяне на географската посока, обикновено използвайки земното магнитно поле.
Константата на ХъбълЕдна от най-важните формули в астрономията за определяне на размера и възрастта на Вселената.
КоронаНай-външният слой от слънчевата атмосфера.
Космическите скоростиВидовете скорости за придвижване на обекти в Космоса.
ЛазерКвантов генератор на кохерентна светлина.
МагнитудЗвездната величина, мярка за яркостта на небесните обекти.
МикровълниЕлектромагнитни вълни, разположени между радио и светлинните вълни в скалата на електромагнитния спектър.
Небесен полюсВъображаема точка върху небесната сфера, проекция на земния полюс.
МълнияЕлектрически разряд, породен от огромните разлики в електрическите потенциали между високите атмосферни слоеве и земната повърхност.
Небесна сфераПонятие, използвано при определяне местоположението на небесните обекти.
НеутриноНеуловима частица без електричен заряд и почти нулева маса.
НутацияОтклоненията на оста на въртене на Земята при нейното движение.
ОбсерваторияУчреждение за извършване на наблюдения на небсените обекти.
ОзонОзонът е основният щит на Земята от ултравиолетовите лъчи.
ОкултацияПресичането на светлината, идваща от звезда от друго тяло.
ПалеоконтактЕвентуален контакт на човечеството с представители на друга цивилизация в древността.
ПаралаксВидимото ъглово изместване на небесен обект, породено от движението на Земята по нейната орбита.
ПарсекАстрономическа единица за разстояние.
ПасажПреминаването на небесно тяло пред диска на далечна звезда.
ПеригейНай-близката до Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята.
ПерихелийНай-близката до Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето.
ПлазмаЧетвъртото агрегатно състояние на веществата.
Полуправилна променлива звездаПредставител на група пулсиращи променливи звезди.
Правило на Тициус-БодеЗависимост, с която приблизително се определят разстоянията между планетите и Слънцето.
ПрецесияЯвление, свързано с бавното въртене на земната ос.
Променлива звездаЗвезда, чийто блясък се променя с течение на времето.
Пулсиращи променливиРезултат от агонията на звездите, достигнали края на своето съществуване.
РадиоактивностРазпадане на атомите на вещества, съпроводено от високоенергийно излъчване.
РектасцензияНебесен аналог на географската дължина на Земята.
Реликтовото лъчениеКосмическо електромагнитно лъчение, възникнало в ранния етап от разширението на Вселената.
Рентгенови лъчиНевидима за човешкото око синя светлина, извън ултравиолетовия диапазон.
СаросПериод на повтаряне на слънчевите затъмнения.
Светлинна годинаРазстоянието, което изминава светлината за една година.
Полярно сияниеИзлъчване на светлина в горните слоеве на атмосферата. .
Скоростта на светлината300,000 км. в секунда.
Слънчев вятърБърз поток от електрично заредени частици от Слънцето.
СпектърОтделните цветни компоненти на светлината.
ТахионЧастица, движеща се с по-висока скорост от скоростта на светлината.
Температурните скалиИзползваните днес видове температурни скали.
Тъмна материяТермин за материята във Вселената, която не може да се наблюдава.
Ултравиолетова светлинаНевидима за човешкото око синя светлина.
Червейна дупкаМост, свързващ две отдалечени точки от пространството във Вселената.
РадиоастрономияРаздел от астрономията, изучаващ радиовълните от космическите обекти
Бели нощиФеномен, при който Слънцето се вижда в полунощ в арктическия и антарктическия региони.
АтомНай-малката градивна частица на елементите, която запазва техните химични свойства.
БиосфераЗоната, в която съществува живота на Земята
Център на ВселенатаСъществува ли център на Вселената?
Гравитационни вълниИзменения в пространство-времето, породени от движенията на маси
ГалактикаСъвкупност от звезди и междузвездно вещество, въртящи се около общ гравитационен център.
ПлутоидНаименование на космическите тела в Слънчевата система, подобни на Плутон.
Тихо БрахеДатски астроном, чиито наблюдения помагат на Кеплер да открие законите за движение на планетите.
Леон ФукоПървият учен, доказал с помощта на махало земното околоосно въртене.
Фридрих БеселГермански астроном и математик
Хенри КавендишАнглийски химик и физик, откривател на водорода.
Едуард Емерсън БарнардАмерикански астроном, открил звездата с най-голямо собствено двжение и петия спътник на Юпитер.
ВремеЯвление, с чиято помощ човечеството регистрира промените в околната среда и Вселената.
КалендарСистема за пресмятане на продължителни периоди от време.
Видове времеРазновидности на времето и времеви стандарти