Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Луната - Moon - единственият естествен спътник на Земята.
Луната е единственият естествен спътник на Земята и е най-яркият обект на небето след Слънцето. Обикаля около Земята на разстояние средно около 384000 км. Тя е само четири пъти по-малка от Земята, не излъчва собствена светлина, а отразява слънчевите лъчи и няма магнитно поле. Земната гравитация е причината Луната да се върти около Земята. Гравитационните сили между Земята и Луната предизвикват някои интересни ефекти. Най-известни от тях са морските приливи и отливи. Гравитационното привличане на Луната е много силно и затова земната повърхност, и особено океаните, се надигат по посока на Луната.

Основната хипотеза за образуването на Луната е, че космическо тяло с размерите на планетата Марс се е сблъскало с нашата планета преди около 4.5 млрд. години и част от парчетата, останки от сблъсъка, са формирали диск около Земята, който след време е оформил Луната. Според някои учени Луната е била формирана от външните части на диска, а гравитационното привличане между материята и вълните, предизвикани от резонанса на нейното гравитационно привличане и движението й около Земята, са причината за наклона от 5.5° на нейната орбита спрямо равнината на земния екватор.

Върху лунната повърхност има множество тъмни пространства. Те са равнини, покрити с лава, която е изстинала и се е втвърдила. Наблюдавани от Земята, тези пространства изглеждат като морета. Затова първите астрономи са ги нарекли с това име и това наименование е запазено досега. На Луната има също така и много кратери, образували се от ударите на метеорити. Лунната повърхност е предимно планинска. Най-високата планинска верига са Апенините. Един от нейните върхове е висок почти колкото Еверест.

Луната няма атмосфера и това е причина за големите температурни разлики на повърхността й. Когато Луната е огряна от Слънцето, температурата достига до +120°C. През нощта температурата спада до минус 160°C.

Формата на Луната сякаш се изменя всяка нощ. Въртейки се по своята орбита около Земята в различните месеци, ъгълът между Земята, Луната и Слънцето се изменя: наблюдаваме това явление като лунни фази. Луната се върти около Земята за 28 дни (по-точно за 27.32 дни) и едно лунно денонощие също продължава 27.32 дни. Докато Луната обикаля около Земята, тя се върти и около своята ос за същото време. Това е причината ние винаги да виждаме една и съща страна на Луната. Лунната орбита е наклонена на 5.5° спрямо Земята и ако този наклон липсваше, щяхме да сме свидетели на затъмнения на Луната и Слънцето всеки месец. Когато Луната е над или под орбиталната равнина на Земята няма затъмнения. Съществуват две точки в земната орбита около Слънцето, където пълната или нова Луна е в подходяща проекция за причиняване на затъмнение. Когато това се случи и е пълнолуние, ние виждаме лунно затъмнение. Ако Луната е във фаза новолуние, ще виждаме слънчево затъмнение.

Фазите на Луната започват с новолуние. Това е времето, когато Луната се намира между Земята и Слънцето и е възможно да се наблюдава слънчево затъмнение в определен регион по Земята. По време на тази фаза Слънцето и Луната са близко разположени в небето и Луната не се вижда. Наблюдава се обаче тъмносиво светене от нейната повърхност, което се причинява от осветяването на нейната тъмна страна с отразени слънчеви лъчи от земната атмосфера.
Няколко дни след новолуние ние вече виждаме лунния сърп. На седмия ден след новолуние Луната е осветена наполовина отдясно и се намира във фаза първа четвърт - тогава Луната вече е изминала една четвърт от своята орбита около Земята и се намира на 90° встрани от линията Слънцето-Земя.
Пълнолуние настъпва на 14-ия ден от движението на Луната по нейната орбита. Тогава тя се намира зад Земята (180° спрямо Слънцето) и се вижда през целия ден. Когато Луната, Земята и Слънцето са в идеална права, настъпва лунно затъмнение. При пълнолуние Луната изгрява, когато Слънцето залязва и постепенно започва да изгрява все по-късно всяка вечер.
На 21-я ден от своя цикъл Луната изгрява около 6 часа преди Слънцето и залязва около 6 часа след неговото изгряване. Това е фазата трета четвърт и тогава Луната е наполовина осветена отляво. След този ден постепенно лунния сърп изтънява все-повече и повече, до настъпването на новолуние.
Въпреки, че Луната обикаля около Земята за 27.3 дни (тропичен лунен месец) и се завръща на същата позиция на небето, тя вече не е със същата фаза. Времето от фазата пълнолуние до следващото пълнолуние е 29.5 дни и този период се нарича синодичен лунен месец.

За първи път снимка на обратната страна на Луната е направена от руската космическа станция "Луна-3" на 4 октовмри 1959 г. През 1964 г. NASA започва работа по програмата Lunar Orbiter, една от целите на която е и фотографиране на повърхността на Луната с 5 непилотируеми космически апарата за определяне на местата за приземяване на хора на Луната с програмата Аполо. Първото успешно приземяване на повърхността на Луната е на станцията "Луна-9" на 31 януари 1966 г. в Океана на бурите. По-късно през същата година, на 2 юни, успешно се приземява и първият от американските апарати Surveyor, чиято цел е да направи отблизо снимки на лунната повърхност, за по-точно определяне на мястото за приземяване на пилотируем апарат.

За първи път човешки крак стъпва на друго космическо тяло с мисията Аполо 11: на 20 юли 1969 астронавтът Нийл Армстронг прави своята първа крачка по лунната повърхност.
Още информация:
Куиперският пръстенДиск от прах и отломки, отвъд орбитата на Нептун.
Слънчевата системаSolar System – Слънцето, планетите, техните спътници и астероидите.
СлънцетоSun - Централната звезда на слънчевата система.
МеркурийMercury - най-близката до Слънцето планета.
ВенераVenus - втората поред планета от Слънцето.
ЗемяEarth - третата поред планета от Слънцето.
МарсMars - четвъртата планета от Слънчевата система.
ЮпитерJupiter - Петата и най-голяма планета от Слънчевата система.
СатурнSaturn - шестата планета от Слънчевата система.
УранUranus - седмата планета в Слънчевата система.
НептунNeptune - осмата планета в Слънчевата система.
ПлутонPluto - плутоид - космическо тяло в Слънчевата система, отвъд орбитата на Нептун
АмалтеяСпътник на Юпитер.
АриелСпътник на Уран.
ГанимедНай-големият спътник на Юпитер.
ДеймосПо-малкият от двата спътника на Марс.
ДионаСпътник на Сатурн.
ЕвропаСпътник на Юпитер.
ЕнцеладСпътник на Сатурн.
КалистоСпътник на Юпитер.
ЙоСпътник на Юпитер със силна вулканична активност.
МимасСпътник на Сатурн.
МирандаСпътник на Уран.
РеаСпътник на Сатурн.
ТетасСпътник на Сатурн.
ТитанСпътник на Сатурн.
ТитанияСпътник на Уран.
ТритонНай-големият спътник на Нептун.
ХиперионСпътник на Сатурн.
ФебаСпътник на Сатурн.
ФобосПо-големият от двата спътника на Марс.
Червеното петно на ЮпитерАнтициклон на повърхността на Юпитер.
ЯпетСпътник на Сатурн.
ПлутоидНаименование на космическите тела в Слънчевата система, подобни на Плутон.
Слънчево затъмнениеЗакриване на Слънцето от Луната.
Лунно затъмнениеЯвление, при което земната сянка попада върху Луната и се намалява видимата й яркост.