Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
abv.bg, all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Метеорит - Космическо тяло, паднало на Земята.
Когато голямо тяло от междупланетното пространство навлезе в атмосферата, е малко вероятно да бъде изгорено изцяло. Външните слоеве ще бъдат изгубени, но част от него може да оцелее и да удари земната повърхност. Това тяло вече се нарича метеорит. На мястото на падането на метеорит се образува кратер, чийто размери зависят от масата и скоростта на метеорита. Един от най-известните кратери е този в Аризона, САЩ, на 30 км. западно от град Уинслоу. Неговият диаметър е 1280 м., дълбочината му е 180 м. и е формиран прди 50 хилади години от тяло с диаметър около 70 м, ударило повърхността със скорост 20 км/секунда. Скоростта, с която малките метеорити се удрят в земята е около 500 км/секунда. Открити са повече от 2000 метеорита и според състава си биват железни, каменни и железно-каменни.

През цялата си няколко милиардна история Земята е била удряна от неизброимо количество астероиди и комети. По-малки космически прашинки и камъчета непрекъснато навлизат в горните слоеве на атмосферата, където изгарят поради триенето във въздуха. Метеорите, които обикновено са по-големи от грахово зърно и са с маса около 1 грам, могат да бъдат наблюдавани всяка ясна нощ далеч от силно осветените градове. Всяка година хиляди метеорити, с типична маса от няколко килограма, проникват през земната атмосфера и падат на Земята. Особен интерес за учените, а и за цялото човечество представляват по-големите космически тела с диаметър 1 км или повече. Въпреки, че срещите с такива тела са редки, те могат да предизвикат глобален катаклизъм в земната екосистема и да причинят гибелта на много растителни и животински видове, а също така и на хора.

На всеки неколкостотин години Земята е удряна от космическо тяло (астероид или комета), чиято орбита пресича земната, което може да има сериозни последици, ако бъде засегнат гъсто населен район.

От телата с размери до 10 метра само някои железни или желязно-каменни метеорити достигат повърхността на Земята с достатъчна кинетична енергия, за да образуват кратер.Каменните метеорити обикновено се разпадат на фрагменти, които изгарят в атмосферата или се забавят до скоростта на свободно падане.

Предполага се, че когато тялото е с размери над 10 м., то не изгаря в атмосферата, а достига земната повърхност и може да представлява заплаха за хората. Тела с размери от 10 м. до 100 м. падат на всеки 10 години, докато тела с размери над 100 м. удрят Земята няколко пъти на хилядолетие. Кинетичната енергия на тяло с диаметър 10 м е еквивалентна на 50-100 килотона тротил, т.е., на няколко бомби от Хирошима. Кинетичната енергия на 100-метрово тяло съответства на взривната енергия на 100 мегатона тротил - величина, сравнима с енергията на най-голямата термоядрена бомба.

С увеличаване на размера на метеорита се удължава и пътят му в атмосферата преди да се разпадне и той достига по-близо до повърхността. При разпадането се образува взривна вълна, която е толкова по-силна, колкото по-малка е височината над Земята.Смята се, че каменните и желязно-каменните астероиди с диаметър около и над 100 м могат да достигнат повърхността на Земята, без да се разпаднат и да образуват кратер. Това все пак зависи и от тяхната плътност, от скоростта им и от ъгъл, под който навлизат в атмосферата.Различни изследвания показват, че каменни метеорити с диаметър над 150 м образуват кратер с диаметър 2 км. При удара изхвърления прах покрива земята на разстояние 10 км, а зоната, в която ударната вълна разрушава сградите, е по-голяма от 10 км.

При сблъсък на Земята с тяло с размер около 1 км, отделената енергия значително превишава енергията при ядрен взрив, така, че трудно може да се даде точна оценка на очакваните поражения. Предполага се, че такова тяло може да разруши цели държави и да предизвика десетки милиони жертви в гъсто населени райони.

Съвсем други са последствията от удар в Земята на космическо тяло с размери, по-големи от 1 км. Срещата на планетата ни с такова тяло би имала катастрофално въздействие върху цялото земно кълбо. Образуваният при удара кратер би имал 10-15 пъти по-големи размери от самия астероид. Големите поражения при падането на подобен астероид се дължат главно на праха и газовете, изхвърлени в атмосферата при удара, като тяхното количество расте с увеличаване на диаметъра на тялото.

При удар в Земята на тяло с диаметър няколко километра и скорост няколко километра в секунда, експлозията от сблъсъка ще разруши и изпари голяма част от мястото на удара и самото тяло. В следващия половин час ще се наблюдават падащи горящи късове, изхвърлени при експлозията, които ще предизвикат огромни пожари. Изхвърлените от кратера прах и земна маса ще се разнесат по цялата атмосфера. Това ще намали прозрачността й и ще се възпрепятства проникването на слънчевите лъчи до повърхността на Земята в продължение на месеци. Температурите могат да паднат с десетки градуси. Азотната киселина, образувана при изгарянето на атмосферния азот, ще повиши киселинността на почвите, реките, езерата и вероятно, на повърхностния слой на океана. Месеци по-късно след утаяването на прахта и проясняването на атмосферата, водните пари и въглеродния двуокис, отделени в стратосферата, ще увеличат парниковия ефект, повишавайки средните температури с около 10 градуса. Това глобално затопляне може да продължи десетилетия, тъй като повишаването на температурата увеличава влажността, а тя усилва парниковия ефект. Така първоначалните месеци на затъмняване на атмосферата и захлаждане и последвалите години на затопляне биха довели околната среда до жесток стрес и биха предизвикали измирането на много животински и растителни видове на сушата и в океаните и намаляване населението на Земята.

Засега учените нямат точна оценка за средния интервал от време между два сблъсъка с тяло, водещи до глобална катастрофа.Може да се приеме, че такъв удар се случва веднъж на 500 000 години, но този период може да е 10 пъти по-голям или по-малък. Но какъвто и да е той, опасността от космически сблъсък за човечеството остава. Затова съвременната астрономия търси, открива и изучава астероиди и комети, чиито орбити пресичат земната и представляват заплаха за Земята.
Още информация:
КометаТяло, съставено от лед от замръзнали газове, орбитиращо в Слънчевата система.
АстероидСкални фрагменти, останали от формирането на Слънчевата система.
Ikeya-ZhangДългопериодична комета, открита от двама астрономи от далечния изток.
C/2002 F1 (Utsunomiya)Комета, открита от японски наблюдател.
БолидЯрък метеор.
ЕросАстероид.
МетеорПадаща звезда - светлинно явление, предизвикано от изгарянето на частица при навлизането й в земната атмосфера.
Метеорен потокОбласти на концентрация на метеороиди, които се пресичат със земната орбита и предизвикват множество метеори.
Метеорен дъждМножество метеори, предизвикани от срещата на Земята с метеорен поток.
Метеоритен прахПрах от фини частици, който пада на Земята.
С/2001 A2 (Linear)Ярка комета, открита по проекта LINEAR.
Тунгуският метеоритEксплозия на неизвестно космическо тяло.
Халеевата кометаЕдна от най-известните комети, която се наблюдава повече от 2000 години.
Хейл-БопКомета, открита от двама американски любители-астрономи през 1995 година.
ХиакутакеОткрита от японски астроном-любител комета с 200-годишен период.
Куиперският пръстенДиск от прах и отломки, отвъд орбитата на Нептун.