Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
abv.bg, all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Уран - Uranus - седмата планета в Слънчевата система.
Уран е седмата планета в Слънчевата система и третата по диаметър. Движи се около Слънцето на разстояние в пределите от 18.3 до 20.1 AU с орбитална скорост 6.81 км/сек. Продължителността на деня й е 17 часа и 14 минути, а годината й е с продължителност 84.01 земни години. От Земята Уран може да се види с малък телескоп. Но единственото, което се вижда, е малкият зеленикав диск без никакви детайли по повърхността. Неговият диаметър е четири пъти по-голям от земния (50 800 км), а масата му е 14.54 земни маси (8.683x1025 кг.). Уран е с по-голям диаметър, но с по-малка маса от Нептун.

Уран е открита през 1781 г. от Уилям Хершел, който първоначално я смята за комета. Нарича я "Georgium Sidus" в чест на краля на Англия Джордж III. Името Уран е било прието, за да има съответствие с имената на останалите планети, но не се използвало до 1850 г.

От наблюдения на Уран не се виждат никакви детайли. Дори на изображение на Voyager той се появява като синьо-зелено кълбо, точно така, както се наблюдава и от Земята. Оста на въртене на Уран е наклонена на 98° - той лежи на едната си страна в плоскостта на Слънчевата система и се върти в противоположна посока на останалите планети. Светът на Уран е бил посетен един-единствен път от сондата Voyager 2 на 24 януари 1986 г. По това време южният полюс на планетата е обърнат директно към Слънцето. В резултат на това полярният регион приема повече енергия от Слънцето в сравнение с екваториалните област. Въпреки това Уран е по-топъл на екватора, отколкото на полюсите, а механизмът за това не е изяснен от учените.

Уран е един от четирите газови гиганти в нашата слънчева система и е съставена предимно от скали и вода, а водородът, хелият и метана са нейната плътна атмосфера. Астрономите считат, че Уран е формирана от същият материал - замръзнала вода и скали, от който са съставени и повечето луни на планетата. С нарастването на планетата налягането и температурата във вътрешността са се увеличили, превръщайки леда в гореща течност.
Знанията ни за вътрешната структура на Уран са резултат от заключения от радиуса на планетата, нейната маса, период на ротация и формата на гравитационното поле. Уран има относително малко скално ядро, с радиус около 2000 км, тежащо колкото Земята и нагрято до около 6650°C. Над него е разположена мантия с около 10-12 земни маси, богата на вода, метан, амоняк и други елементи, които са под високо налягане. Външната обвивка е от молекулярен водород, хелий и метан и е с около 1-2 земни маси. Дълбоката плътна атмосфера е съставена от около 83% водород, 15% хелий и 2% метан, амоняк и воден лед. Температурата на повърхността на облаците е -214°C.

Подобно на останалите газови планети, Уран има ивици от облаци, въртящи се бързо около него. Но те са много бледи и се виждат само на отделни снимки, направени от Voyager. Синият цвят на планетата се дължи на поглъщането на червената светлина от метана.

Уран има магнитно поле, което е наклонено на почти 60° спрямо оста на въртене. Вероятно то е резултат от движението на различните повърхностни слоеве на Уран.

През 1977 година са открити пръстени, лежащи в екваториалната плоскост. Всеки пръстен има ширина от няколко километра и не може да се наблюдава от Земята. Тези пръстени били открити по време на окултация (закриване на звезда). Пръстените са предизвикали спад на яркостта на наблюдаваната звезда, непосредствено преди и след закриването й от планетния диск. Общото количество пръстени е достигнало 11.

В момента са известни 21 естествени спътника на Уран. Тези спътници формират 3 отделни класа: 11 малки, много тъмни, вътрешни спътника; 5 големи и останалите луни, отдалечени на големи разстояния. Спътници на Уран са Cordelia, Ophelia, Bianca, Cressida, Desdemona, Juliet, Portia, Rosalind, Belinda, 1986U10, Puck, Миранда, Ариел, Umbriel, Титания, Oberon, Caliban, Stephano, Sycorax, Prospero, Setebos.
Още информация:
Куиперският пръстенДиск от прах и отломки, отвъд орбитата на Нептун.
Слънчевата системаSolar System – Слънцето, планетите, техните спътници и астероидите.
СлънцетоSun - Централната звезда на слънчевата система.
МеркурийMercury - най-близката до Слънцето планета.
ВенераVenus - втората поред планета от Слънцето.
ЗемяEarth - третата поред планета от Слънцето.
ЛунатаMoon - единственият естествен спътник на Земята.
МарсMars - четвъртата планета от Слънчевата система.
ЮпитерJupiter - Петата и най-голяма планета от Слънчевата система.
СатурнSaturn - шестата планета от Слънчевата система.
НептунNeptune - осмата планета в Слънчевата система.
ПлутонPluto - плутоид - космическо тяло в Слънчевата система, отвъд орбитата на Нептун
АмалтеяСпътник на Юпитер.
АриелСпътник на Уран.
ГанимедНай-големият спътник на Юпитер.
ДеймосПо-малкият от двата спътника на Марс.
ДионаСпътник на Сатурн.
ЕвропаСпътник на Юпитер.
ЕнцеладСпътник на Сатурн.
КалистоСпътник на Юпитер.
ЙоСпътник на Юпитер със силна вулканична активност.
МимасСпътник на Сатурн.
МирандаСпътник на Уран.
РеаСпътник на Сатурн.
ТетасСпътник на Сатурн.
ТитанСпътник на Сатурн.
ТитанияСпътник на Уран.
ТритонНай-големият спътник на Нептун.
ХиперионСпътник на Сатурн.
ФебаСпътник на Сатурн.
ФобосПо-големият от двата спътника на Марс.
Червеното петно на ЮпитерАнтициклон на повърхността на Юпитер.
ЯпетСпътник на Сатурн.
ПлутоидНаименование на космическите тела в Слънчевата система, подобни на Плутон.
Слънчево затъмнениеЗакриване на Слънцето от Луната.
Лунно затъмнениеЯвление, при което земната сянка попада върху Луната и се намалява видимата й яркост.