Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
abv.bg, all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Магнитуд - Звездната величина, мярка за яркостта на небесните обекти.
Магнитудът е мярка за яркостта на звездите или на други небесни обекти. На скалата на звездните величини, по-малките стойности съответстват на по-голяма яркост и обратно.

Първоначално понятието звездна величина е въведено за качествено квалифициране видимата яркост на звездите. Гръцкият астроном Хипарх (около 120 г преди н.е.) подредил звездите на скала от звездни величини, в която с 1 са се представяли най-ярките обекти, а с 6 - най-слабите, едва различими с просто око. През 1856 година е прието звездна величина с цифрово изражение 5 да съответства на отношение на яркост 100:1. Скалата на звездните величини е логаритмична. Нулевата точка в скалата имат неголяма група звезди, близо до северния полюс.

Ярките звезди условно се наричат звезди от 1-ва звездна величина. Звездите, чиято яркост е 2.5 (по-точно 2.512) пъти по слаба, са получили названието звезди от 2-ра звездна величина. Към звездите от 3-та звездна величина се отнасят тези, на които яркостта е 2.5 пъти по-слаба от звездите от 2-ра звездна величина. Може да се определи лесно колко пъти една звезда от 1-ва величина е по-ярка от звезда от 6-та величина. За това е нужно да умножим 2.5 пет пъти. Ще получим, че звезда от 1-ва величина е 100 пъти по-ярка от звезда от 6-та величина. На небето се забелязват двадесетина ярки звезди, за които може да се каже, че звездната им величина е 1. Но това не значи, че те имат еднаква яркост. Някои от тях са по-ярки от 1-ва величина, други по слаби, и само една от тях може да е точно от 1-ва звездна величина. Поради тази причина за по-точно определяне на величината се използват дроби. Така например, звезда, чиято величина е между 1-ва и 2-ра, се означава като звезда с величина 1.5. На небето има и звезди, по-ярки от 1-ва звездна величина. Така например, най-ярката звезда на северното полукълбо - Вега - е с блясък от 0.1 звездна величина, а най-ярката звезда на цялото небе - Сириус - е със звездна величина -1.3.

Различаваме два вида звездни величини:
Видима звездна величина представлява мярка за големината на потока лъчение достигащо до нас от звездата. Бележи се с "m" и се изразява с положителни и отрицателни числа. Колкото по-голяма е стойността, толкова по-слаба е и по-трудно се наблюдава звездата. За пример магнутидът на Слънцето е -26,73, а на най-слабата наблюдаема звезда е 23,5.

Абсолютна звездна величина - тъй като на една и съща видима звездна величина могат да съответстват примерно звезда с ниска светимост (джудже), разположена близко, и звезда с висока светимост, но отдалечена от нас, се въвежда понятието абсолютна звездна величина М. Това е онази величина, която би имала интересуващата ни звезда, ако разстоянието до нея е 10 парсека. Между видимата и абсолютната звездни величини съществува следната връзка:
M=m+5-5lgr, където r е разстоянието в парсеци.

Вследствие на тази зависимост, ако Слънцето се намира на разстояние 10 парсека (32.6 св.год.), то ще има абсолютна звездна величина 5. На същото разстояние звезда, която е 100 пъти по-ярка от Слънцето, ще има абсолютен магнитуд 0, а друга звезда, която е 10000 пъти по-ярка от Слънцето, ще има абсолютен магнитуд -5. По същата скала, една още 100 пъти по-ярка звезда от последната (1 000 000 пъти по-ярка от Слънцето) ще има абсолютен магнитуд -10.

С невъоръжено око се наблюдават звезди до 5-та звездна величина. Но с малък бинокъл може да се наблюдава до 7-ма звездна величина. С телескоп, в зависимост от неговата апертура, може да се наблюдават звезди до 18 звездна величина. С телескопът Хъбъл и неколкочасова експозиция могат да бъдат заснети обекти с магнитуд до 30-а звездна величина.
Още информация:
КвазарКосмически обект, излъчващ огромно количество енергия.
Кваркови звездиЗвезди с особено състояние на веществото.
СвръхноваЕксплозията на масивна звезда в края на живота й.
Черна дупкаОстатък от избухнала звезда, в който е натрупана огромна маса в малки размери и има чудовищна гравитация.
АлдебаранНай-ярката звезда на съзвездието Бик (Aldebaran, Alpha Tauri).
ВселенатаВсичко, което съществува.
Астрономическа единицаAU - единица за измерване на разстояния, равна на разстоянието от Земята до Слънцето.
АкрецияПадането на вещество на космическо тяло от обкръжаващото пространство.
Абсолютна нулаНай-ниската възможна температура във Вселената.
АлбедоСъотношението между получената и отразената от дадено тяло светлина.
АтмосфераГазовата обвивка, обгръщаща небесните тела.
АналемаФигура с форма на 8-ица, която Слънцето описва в небето в течение на една година.
АнтиматерияОгледален образ на материята с различни характеристики на елементарните частици.
АпексТочка от небесната сфера, към която е насочено движението на наблюдателя.
АпогейНай-отдалечената от Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята.
Пътуването със свръхсветлинни скоростиНяколко начина за пътуване през пространството със свръхсветлинна скорост.
АпертураДиаметърът на обектива или на първичното огледало на телескоп.
АстрологияДревна наука, изучаваща влиянието на небесните тела върху хората.
АфелийНай-отдалечената от Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето.
Големият взривBig Bang - началото на Вселената.
Галактично халоСферичният регион, обграждащ центъра или ядрото на галактика.
Галилеевите спътнициЧетирите спътника на Юпитер, открити от Галилео Галилей.
Гама-лъчиЕлектромагнитна радиация с много висока енергия.
Големият атракторМясто във Вселената, към което се движи огромна част от видимата материя, включително и Слънчевата система.
Голямата стенаМасивна концентрация на повече от 2000 галактики.
ГравитацияСилата, която привлича всички обекти във Вселената.
ГравитонЧастица-носител на гравитационното взаимодействие.
Граница на РошеМинималното разстояние за доближаване на масивен сателит към по-масивно тяло, без да се разруши от приливните сили.
ДеклинацияНебесна проекция на географската ширина на Земята.
ДжетНасочен газов поток от силно ускорена материя.
Доплеров ефектПромяна в наблюдаваните дължини на вълните на светлината.
ЕкваторМислена линия по повърхността на планета на равни отстояния от нейните полюси.
ЕклиптикаВидимият път на Слънцето на небесната сфера в течение на годината.
ЕраОгромен период от време от историята на Земята.
ЕлонгацияЪгълът, заключен между Слънцето, Земята и друго космическо тяло.
Еруптивни променливи звездиЗвезди, в които възникват взривове от вътрешните термоядрени процеси.
Затъмнително-променливи звездиРезултат от взаимното съжителстване на двойка звезди.
ЗенитНай-високата точка от видимата небесната сфера
ЗодиакЧаст от небесната сфера.
Зодиакална светлинаОтразената слънчева светлина от праховия диск в равнината на еклиптиката в Слънчевата система.
ИнтерферометърИнструмент за прецизни измервания.
Инфрачервена светлинаНевидима за човешкото око светлина.
ЙонизацияПревръщане на електрически неутралните атоми в йони.
КомпасПрибор за определяне на географската посока, обикновено използвайки земното магнитно поле.
Константата на ХъбълЕдна от най-важните формули в астрономията за определяне на размера и възрастта на Вселената.
КоронаНай-външният слой от слънчевата атмосфера.
Космическите скоростиВидовете скорости за придвижване на обекти в Космоса.
ЛазерКвантов генератор на кохерентна светлина.
МикровълниЕлектромагнитни вълни, разположени между радио и светлинните вълни в скалата на електромагнитния спектър.
Небесен полюсВъображаема точка върху небесната сфера, проекция на земния полюс.
МълнияЕлектрически разряд, породен от огромните разлики в електрическите потенциали между високите атмосферни слоеве и земната повърхност.
Небесна сфераПонятие, използвано при определяне местоположението на небесните обекти.
НеутриноНеуловима частица без електричен заряд и почти нулева маса.
НутацияОтклоненията на оста на въртене на Земята при нейното движение.
ОбсерваторияУчреждение за извършване на наблюдения на небсените обекти.
ОзонОзонът е основният щит на Земята от ултравиолетовите лъчи.
ОкултацияПресичането на светлината, идваща от звезда от друго тяло.
ПалеоконтактЕвентуален контакт на човечеството с представители на друга цивилизация в древността.
ПаралаксВидимото ъглово изместване на небесен обект, породено от движението на Земята по нейната орбита.
ПарсекАстрономическа единица за разстояние.
ПасажПреминаването на небесно тяло пред диска на далечна звезда.
ПеригейНай-близката до Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята.
ПерихелийНай-близката до Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето.
ПлазмаЧетвъртото агрегатно състояние на веществата.
Полуправилна променлива звездаПредставител на група пулсиращи променливи звезди.
Правило на Тициус-БодеЗависимост, с която приблизително се определят разстоянията между планетите и Слънцето.
ПрецесияЯвление, свързано с бавното въртене на земната ос.
Променлива звездаЗвезда, чийто блясък се променя с течение на времето.
Пулсиращи променливиРезултат от агонията на звездите, достигнали края на своето съществуване.
РадиоактивностРазпадане на атомите на вещества, съпроводено от високоенергийно излъчване.
РектасцензияНебесен аналог на географската дължина на Земята.
Реликтовото лъчениеКосмическо електромагнитно лъчение, възникнало в ранния етап от разширението на Вселената.
Рентгенови лъчиНевидима за човешкото око синя светлина, извън ултравиолетовия диапазон.
СаросПериод на повтаряне на слънчевите затъмнения.
Светлинна годинаРазстоянието, което изминава светлината за една година.
Полярно сияниеИзлъчване на светлина в горните слоеве на атмосферата. .
Скоростта на светлината300,000 км. в секунда.
Слънчев вятърБърз поток от електрично заредени частици от Слънцето.
СпектърОтделните цветни компоненти на светлината.
ТахионЧастица, движеща се с по-висока скорост от скоростта на светлината.
Температурните скалиИзползваните днес видове температурни скали.
Тъмна материяТермин за материята във Вселената, която не може да се наблюдава.
Ултравиолетова светлинаНевидима за човешкото око синя светлина.
Червейна дупкаМост, свързващ две отдалечени точки от пространството във Вселената.
РадиоастрономияРаздел от астрономията, изучаващ радиовълните от космическите обекти
Бели нощиФеномен, при който Слънцето се вижда в полунощ в арктическия и антарктическия региони.
АтомНай-малката градивна частица на елементите, която запазва техните химични свойства.
БиосфераЗоната, в която съществува живота на Земята
Център на ВселенатаСъществува ли център на Вселената?
Гравитационни вълниИзменения в пространство-времето, породени от движенията на маси
ГалактикаСъвкупност от звезди и междузвездно вещество, въртящи се около общ гравитационен център.
ПлутоидНаименование на космическите тела в Слънчевата система, подобни на Плутон.
Тихо БрахеДатски астроном, чиито наблюдения помагат на Кеплер да открие законите за движение на планетите.
Леон ФукоПървият учен, доказал с помощта на махало земното околоосно въртене.
Фридрих БеселГермански астроном и математик
Хенри КавендишАнглийски химик и физик, откривател на водорода.
Едуард Емерсън БарнардАмерикански астроном, открил звездата с най-голямо собствено двжение и петия спътник на Юпитер.
ВремеЯвление, с чиято помощ човечеството регистрира промените в околната среда и Вселената.
КалендарСистема за пресмятане на продължителни периоди от време.
Видове времеРазновидности на времето и времеви стандарти