Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
abv.bg, all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Астероид - Скални фрагменти, останали от формирането на Слънчевата система.
Астероидите са скални фрагменти, останали след формирането на Слънчевата система преди 4.6 млрд. години. Повечето от тези древни космически отломки, някои от които са наречени от учените малки планети, са разположени на орбити около Слънцето в пояс около Марс и Юпитер (на разстояние 2-3.3 AU от Слънцето). Този регион в Слънчевата система, наречен Астероиден пояс или Главен пояс, съдържа милиони астероиди с размери от размера на Церера, който е с диаметър 940 км. (1/4 от диаметъра на Луната), до тела с размер, по-малък от километър. Има повече от 20000 номерирани астероида.

По време на въртенето на астероидите около Слънцето, гигантската планета Юпитер с нейната огромна гравитация може да предизвика промяна на орбитата на някой астероид и той да напусне астероидния пояс и да бъде запратен в космоса. Предполага се, че марсианските луни Фобос и Деймос са прихванати астероиди. Учените вярват, че подобни блуждаещи астероиди или фрагменти от астероиди са се сблъсквали със Земята в миналото, играейки съществена роля в геоложката история на нашата планета и в еволюцията на живота. Изчезването на динозаврите преди 65 млн. години може да е свързано с опустошителен удар близо до Юкатан, Мексико.

Астероидите са били наблюдавани с телескоп за първи път през 1800 година. Астрономът Уилям Хершел първи използва думата "астероид", която от гръцки означава "подобен на звезда", за тези небесни тела. Повечето, което сме научили за астероидите през следващите 200 години, е основно от телескопични наблюдения. Телескопите на Земята са използват за наблюдение на астероидите с близки до Земята орбити, не само за откриване на нови, но също и за откриване на такива, чиято орбита може да го доведе до сблъсък със Земята в бъдеще. Учените дефинират, че близките до Земята астероиди са тези, чиято орбита не е по-далеч от 195 млн.км. от Слънцето.

В последните няколко десетилетия астрономите използват спектроскопи, за да определят химическия и минерален състав на астероидите, анализирайки отразената светлина от тяхната повърхност. Учените също проучват и метеоритите – останки от комети и астероиди, които са паднали на Земята, за определяне на техния произход. Около три-четвърти от астероидите са изключително тъмни и са подобни на богатите на въглерод метеорити (C-тип). Около 1/6 от астероидите са червеникави, каменно-железни тела (S-тип).

През 1997 г. инструментите на космическия телескоп Хъбъл направиха карта на Веста, един от най-големите астероиди, и откриха огромен кратер, формиран преди милиарди години. Интересното е, че Веста е астероид от рядък тип, със състав, подобен на състава на метеоритите, които са откривани на Земята. Дали тези метеорити са остатъци от сблъсък, който е създал този кратер на Веста?

Космическият кораб Галилей на NASA първи успя да наблюдава отблизо астероида Gaspra и Ida през, респективно, 1991 и 1993 година. Gaspra и Ida са обекти с неправилна форма, приличащи на картофи, надупчени от много кратери, дълги съответно 19 и 52 км. Галилео също така откри, че Ida има своя луна – Дактил, малко тяло, обикалящо около астероида, което може би е отломка от минал сблъсък.

Мисията NEAR (Near-Earth Asteroid Rendezvous) на NASA е първата, посветена на изучаването на астероидите. Космическият кораб Shoemaker се срещна с астероида Ерос през февруари 2000 г. и орбитираше около него около година, изучавайки неговата повърхност, орбита, маса, състав и магнитно поле. През февруари 2001 космическият кораб се приземи за първи път върху повърхността на астероид.

Астероидите са разположени в групи, имащи сходни орбити, с наименованията Амур, Аполон и Атина. Астероидите, които пресичат земната орбита, са от групата на Аполонците. Групата получава това име след откриването на астероида Аполон през 1932 г. Амурците са групата астероиди, пресичащи орбитата на Марс, а тези от групата на Елините - на Венера.
Още информация:
КометаТяло, съставено от лед от замръзнали газове, орбитиращо в Слънчевата система.
Ikeya-ZhangДългопериодична комета, открита от двама астрономи от далечния изток.
C/2002 F1 (Utsunomiya)Комета, открита от японски наблюдател.
БолидЯрък метеор.
ЕросАстероид.
МетеорПадаща звезда - светлинно явление, предизвикано от изгарянето на частица при навлизането й в земната атмосфера.
Метеорен потокОбласти на концентрация на метеороиди, които се пресичат със земната орбита и предизвикват множество метеори.
МетеоритКосмическо тяло, паднало на Земята.
Метеорен дъждМножество метеори, предизвикани от срещата на Земята с метеорен поток.
Метеоритен прахПрах от фини частици, който пада на Земята.
С/2001 A2 (Linear)Ярка комета, открита по проекта LINEAR.
Тунгуският метеоритEксплозия на неизвестно космическо тяло.
Халеевата кометаЕдна от най-известните комети, която се наблюдава повече от 2000 години.
Хейл-БопКомета, открита от двама американски любители-астрономи през 1995 година.
ХиакутакеОткрита от японски астроном-любител комета с 200-годишен период.
Куиперският пръстенДиск от прах и отломки, отвъд орбитата на Нептун.