Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Венера - Venus - втората поред планета от Слънцето.
Венера е втората по отдалеченост планета от Слънцето и шеста по големина от всички планети в Слънчевата система. Тя е планета от земен тип, подобна на Земята, но с по-малък размер - диаметърът и е 12100 км. Обикаля около Слънцето по орбита с радиус около 108 млн. километра. Орбитата й е най-близка до окръжност, за разлика от орбитите на останалите планети. Венера има обратно околоосно въртене - от изток на запад, и се върти много бавно около своята ос – един пълно завъртане трае 243 земни денонощия, а около Слънцето се завърта за 225 денонощия, т.е., нейната година е по-къса от нейното денонощие. За наблюдател от нейната повърхност Слънцето ще изгрява от запад и ще залязва на изток.

Венера е най-яркият обект на небето след Слънцето и Луната. Орбитата й е вътре в орбитата на Земята, затова на небето тази планета никога не се отклонява от Слънцето на повече от 47 градуса и може да се види вечер на западния небосклон или сутрин на източния. Затова често я наричат Вечерница или Зорница. Още едно следствие от разположението на планетата вътре в орбитата на Земята - това са нейните фази, подобни на Луната. По време на приближението си до Земята, когато е видимо много ярка, даже в малък телескоп се вижда, че планетата има вид на сърп.

Първият космически кораб, посетил Венера, е Mariner-2 през 1962 година. Последвали са още мисии, включително Pioneer Venus и руските апарати Venera-7 (първият космически апарат, приземил се на друга планета), и Venera-9 (направил първите фотографии на повърхността). Неотдавна орбиталният американски космически кораб Магелан направи детайлни карти на повърхността на планетата, използвайки радар.

За вътрешността на Венера се заключава от гравитационното и магнитното поле, измерени от мисиите Магелан, Венера и Pioneer-Venus. Според данните от тези апарати Венера има желязно ядро, заемащо 1/4 от масата на цялата планета. Около ядрото е разположена мантията - силикатна обвивка с дебелина от порядъка на 3300 км. Над мантията се намира кората, която е с дебелина около 16 км. Радиолокационните наблюдения показват, че на Венера има множесто вулкани и реки от лава. Релефът на планетата е много сложен и се обяснява с активната вулканична и тектонична дейност.




Венера е обгърната от плътна атмосфера, а атмосферното налягане на повърхността е 90 атмосфери – почти толкова, колкото е налягането в земните океани на дълбочина около 1 км. Атмосферата на Венера е открита през 1761 г. от от великият руски учен Михаил В. Ломоносов с помощта на телескопични наблюдения при пасаж на планетата пред диска на Слънцето. По време на наблюдението Ломоносов забелязал внезапно появило се сияние от края на планетното кръгче, малко преди кръгчето на планетата да навлезе изцяло в диска на Слънцето. Ученият обяснил това сияние като наличие на атмосфера, в която слънчевите лъчи се пречупвали и сияели около диска на планетата.

Атмосферата на Венера е съставена предимно от въглероден двуокис с примеси от азот, кислород и водни пари. Има слоеста облачност, с дебелина на слоевете по няколко километра, и съставени от капчици концентрирана сярна киселина. Тези облаци напълно закриват повърхността от нашия поглед. Плътната атмосфера е причина за изключително силен парников ефект, който предизвиква нагряването на повърхността до около 450°С. Всъщност, температурата на повърхността на Венера е по-висока от тази на Меркурий, въпреки, че е отдалечена на почти двойно по-голямо разстояние от Слънцето. В горните области на атмосферата бушуват ветрове със скорост около 350 км/час, а на повърхността ветровете са слаби, със скорост едва няколко километра в час. Вероятно някога Венера е имала големи количества вода, подобно на Земята, но те са се изпарили отдавна и сега тя е напълно суха. Земята би имала същата съдба, ако беше разположена по-близко до Слънцето.

Венера няма естествени спътници. Липсва също и магнитно поле, като възможна причина за това може да е нейното бавно околоосно въртене.
Още информация:
Куиперският пръстенДиск от прах и отломки, отвъд орбитата на Нептун.
Слънчевата системаSolar System – Слънцето, планетите, техните спътници и астероидите.
СлънцетоSun - Централната звезда на слънчевата система.
МеркурийMercury - най-близката до Слънцето планета.
ЗемяEarth - третата поред планета от Слънцето.
ЛунатаMoon - единственият естествен спътник на Земята.
МарсMars - четвъртата планета от Слънчевата система.
ЮпитерJupiter - Петата и най-голяма планета от Слънчевата система.
СатурнSaturn - шестата планета от Слънчевата система.
УранUranus - седмата планета в Слънчевата система.
НептунNeptune - осмата планета в Слънчевата система.
ПлутонPluto - плутоид - космическо тяло в Слънчевата система, отвъд орбитата на Нептун
АмалтеяСпътник на Юпитер.
АриелСпътник на Уран.
ГанимедНай-големият спътник на Юпитер.
ДеймосПо-малкият от двата спътника на Марс.
ДионаСпътник на Сатурн.
ЕвропаСпътник на Юпитер.
ЕнцеладСпътник на Сатурн.
КалистоСпътник на Юпитер.
ЙоСпътник на Юпитер със силна вулканична активност.
МимасСпътник на Сатурн.
МирандаСпътник на Уран.
РеаСпътник на Сатурн.
ТетасСпътник на Сатурн.
ТитанСпътник на Сатурн.
ТитанияСпътник на Уран.
ТритонНай-големият спътник на Нептун.
ХиперионСпътник на Сатурн.
ФебаСпътник на Сатурн.
ФобосПо-големият от двата спътника на Марс.
Червеното петно на ЮпитерАнтициклон на повърхността на Юпитер.
ЯпетСпътник на Сатурн.
ПлутоидНаименование на космическите тела в Слънчевата система, подобни на Плутон.
Слънчево затъмнениеЗакриване на Слънцето от Луната.
Лунно затъмнениеЯвление, при което земната сянка попада върху Луната и се намалява видимата й яркост.