Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Време - Явление, с чиято помощ човечеството регистрира промените в околната среда и Вселената.
Трудно е да се даде точно определение за явлението време. То е измерение, величина, с която ние разделяме събитията, настъпващи в дадена физична среда. Времето е една от седемте фундаментални величини, които присъстват в Международната измервателна система SI.

Времето е било тема на много дебати сред философи, физици и дори неспециалисти. И всъщност то е доста особен обект. Не можем да го видим, не можем да го почувстваме по кожата си, не можем да го чуем, вкусим или помиришем. То е нещо, което подразбираме. За хората времето е нещо, което може да бъде измерено. Исак Нютон счита, че времето тече еднакво във Вселената. Но според създадената от Алберт Айнщайн теория за относителността, времето и пространството не са независими понятия, а различните страни на едно неделимо цяло пространство-време и времето зависи както от относителното движение на наблюдателя, така и от гравитационното поле.

Измерването на времето започва още от древността с помощта на периодични, плавно повтарящи се природни явления – денят и нощта, породени от въртенето на Земята около оста си, и годишните сезони. Най-лесният начин за измерване на време е чрез наблюдение на височината на Слънцето над хоризонта. Ако Слънцето е високо, би трябвало да е около средата на деня, а когато е ниско, значи е след изгрев или преди залез. Този метод е добър, когато се използва за определяне на времето между изгрева и залеза, но не е добър за измерване на времето в средата на деня, тъй като височината на Слънцето варира, макар и бавно. Също така височината на Слънцето е различна през различните сезони. Малко по-труден начин за измерване на времето е наблюдението на посоката на Слънцето спрямо посоката юг. Този метод дава добри резултати в течение на деня, понеже Слънцето бързо се движи над хоризонта, но за целта е нужно да се знае къде се намира посоката юг. Наблюденията на тези природни явления формират две основни мерни единици за време: денонощие и година. По-късно денонощието се разделя на сега познатите ни часове, минути и секунди.

Денонощието е периодът от време, за което Земята прави един оборот около своята ос. Дължината на денонощието не е постоянна за продължителен период от време (милиони години), понеже скоростта на въртене на Земята се забавя от приливното влияние на Луната. На практика, в астрономията, се използват различни видове денонощие, в зависимост от това спрямо кои небесни тела се отчита въртенето на Земята.

Слънчевото денонощие е времето, за което Земята прави един оборот около своята ос, включващо и допълнително завъртане заради движението по орбитата около Слънцето. Това е обичайното календарно денонощие, равно на 24 часа. За съжаление движението на Земята около Слънцето не е по кръгова орбита и в този случай времето, показвано от слънчев часовник, ще се разминава с времето, показвано от друг часовник. Също така и периодът на въртене на Земята около оста й не е константа. Затова за дължина на денонощието се използва средното време за въртене на Земята около оста й. Периодично се вмъкват допълнителни секунди, за да се коригира малката разлика спрямо времето за въртене на Земята.

Звездното денонощие е времето между преминаванията на дадена звезда по небето, пресичаща определен меридиан. Звездното денонощие е с продължителност 23 часа 56 минути и 4.1 секунди (или 86164.10 секунди) и е от значение за намирането на обектите в небето. Разликата между слънчевото и звездното денонощие е около 1/365.2425 дни на ден.

Всяко денонощие е разделено на 24 часа, всеки от които е разделен на 60 минути. Във всяка минута има по 60 секунди. Единиците денонощие, час, минута и секунда са стандартни единици за измерване на време и са дефинирани в Международната измервателна система SI. Именно в SI през 1967 г. секундата е определена като времето, равно на 9 192 631 770 периода на излъчването, което съответства на прехода между две свръхфини нива от основното състояние на атома на цезий Cs133 (атомна секунда). Съществуват много отделни времеви служби по света, чиято дейност е разпространяването на точното време по целия свят (атомно време-TAI). Секундата е постоянен, неизменен период от време, докато въртенето на Земята не е. Затова периодично се добавя допълнителна секунда към определена минута и тази минута е с продължителност 61 секунди.

Времето, измервано в дадено географско място, е местно време. То е еднакво за всички, които се намират на същия земен меридиан, а за другите меридиани денонощието започва или свършва по-рано или по-късно в зависимост от това кога там Слънцето е в кулминация. За да се избегнат трудностите с местното време през 19-и век е приета системата за поясното време. По тази система Земята се разделя условно на 24 зони, всяка обхващаща 15 градуса географска дължина и формираща съответен часови пояс. За официално време на пояса се приема времето на преминаващия през средата на пояса географски меридиан.

Заради географски и политически фактори границите на тези зони не са прави линии. Вътре в границите на всеки такъв пояс времето е еднакво за всички. Часовите зони елиминират проблема с местното време, определяно от височината на Слънцето над хоризонта, което настъпва по различно време за близко разположени населени места с малка разлика в географската дължина. За наблюдател, пресичащ границите на един часови пояс е нужно само да добави или да извади един час към времето на пояса, който напуска, в зависимост от посоката, в която пресича тази граница. При движение на изток той трябва да добави, а при движение на запад – да извади един час. По принцип часовите зони дават разликата в броя на часовете спрямо времето по Гринуичкия меридиан. Меридианът, където се намира Гринуич, е определен за нулев меридиан и е в центъра на Гринуичката времева зона, с която са съобразени останалите времеви зони.

В България официалното време е времето на втория часови пояс, източно от Гринуич. Спрямо Гринуич времето е с два часа напред и е наречено източноевропейско.
Още информация:
КалендарСистема за пресмятане на продължителни периоди от време.
Видове времеРазновидности на времето и времеви стандарти