Начало
Термини
Звезди
Планети
Мъглявини
Галактики
Звездни купове
Комети и астероиди
Слънчевата система
Каталог NGC
Каталог на Месие
Телескопите
Учени и космонавти
Съзвездия
Космическите мисии
Време и календари
 
Новите теми в сайта
Астро-наблюдения
Астроснимка на деня
Тестове
 
 
Форуми
all.bg, dir.bg, Зв.общество
 
Обсерватории
Белоградчик, Варна, Габрово, Планетариум Варна, Рожен, Смолян, Ст.Загора
 
Клубове
ААС, Смолян, Хелиос-Хасково
 
Други
Астро магазин, ИА БАН, Инст.косм.изсл., Календар, САБ, Списание 8
 
Чужди
Къде е МКС?, Atlas, Comets, ESA, ESO, Greenwich, NASA, още...
 
Николай Коперник - Полски учен, пръв изказал теорията за хелиоцентрична слънчева система.
Роден през 1473 година в Полша, Николай Коперник още в ранна възраст остава без родители. Завършва училище в Полша и продължава обучението си в италиански университет, където изучава философия, право, медицина и астрономия. Естествено, там се преподава учението на древногръцкия учен Птолемей, но Коперник се запознава и с всички останали трудове по въпроса за устройството на света. Коперник е най-образования човек в църковната област Вармия в Полша. Той е известен на учените извън границите на страната си и вестта за неговата смърт през 1543 година е тежък удар за тях. Но друга новина смекчава този удар: става ясно, че Коперник е успял да завърши и отпечата великия труд, на който бил посветил цялото си свободно време в течение на повече от 30 години. Това е безсмъртната книга за въртенето на небесните тела, в която той доказва, че Вселената не е устроена по начина, по който в течение на много векове проповядва религията.

Учението на древногръцкия учен Птолемей, че Земята е център на Вселената, владее умовете на хората в продължение на десетки векове. Последователите на Птолемей в полза на църквата откриват все по-нови “доказателства” за движението на планетите около Земята, за да съхранят това древно учение. Преди Птолемей гръцкия учен Архистарх също счита, че Земята се движи около Слънцето. В средните векове учените не се бояли да изказват мислите си за строежа на света и съгласието си с теорията на Аристарх, отричайки учението на Птолемей. Преди Коперник великият италиански учен Леонардо да Винчи също счита, че Земята се движи и че тя съвсем не е центъра на Вселената. Въпреки, че много учени отхвърлят теорията на Птолемей, те не могат да подкрепят своите твърдения с конкретни доказателства. Това успява да стори полякът Коперник.

След 30 години упорит труд, дълги наблюдения на небето и сложни математически разчети, той убедително доказва, че Земята е една от планетите и че всички те се въртят около Слънцето. В своята книга той засяга авторитета на църквата, разобличавайки нейното невежество относно устройството на Вселената. Коперник доказва, че именно движението на Земята около Слънцето и около своята ос обяснява видимото движение на Слънцето по небето, движението на планетите и видимото въртене на небето. Гениално просто Коперник обяснява, че ние възприемаме движението на далечните небесни тела така, както преместването на различни предмети на Земята, когато самите ние се движим. Както, когато сме в лодка по спокойно течаща река, ние сме в нея неподвижни, а бреговете се движат в обратно направление, точно така на нас ни се струва, че Слънцето обикаля около Земята. А всъщност Земята, на която се намираме, се движи около Слънцето и в течение на годината прави пълен оборот около него по своята орбита. При това нейно движение на Земята около Слънцето тя догонва други планети, които ние възприемаме като движещи се назад. В действителност останалите планети също се движат в кръг около Слънцето по правилна орбита. Коперник, както и древногръцките учени, грешно предполагат, че орбитите, по които се движат планетите, са кръгови.

След три четвърти век немския астроном Йохан Кеплер продължава делото на Коперник и успява да докаже, че орбитите на всички известни планети представляват разтегнати окръжности – елипси. Коперник не счита звездите за неподвижни. Последователи на Птолемей, вярващи в неподвижността на Земята, заявяват, че ако Земята се движи в пространството, то при наблюдения на небето в различни моменти на нас би ни се струвало, че звездите се “смесват” и изменят своето положение на небето. Но такива смесвания на звезди не са наблюдавани през всичките тези векове от нито един астроном. Именно в това поддръжниците на Птолемей виждат доказателството за неподвижността на Земята.

Неведнъж Коперник казва, че звездите се намират на огромни разстояния от нас. Затова дори нищожни “смесвания” не може да се очакват. Действително, разстоянието от нас до най-близките звезди се оказало много голямо, че не е могло да бъде определено точно даже три века след Коперник. Едва през 1837 година руският астроном Василий Струне полага началото на точното определяне на разстоянията до звездите.

Книгата на Коперник силно разклаща авторитета на църквата. Нейните деятели разбират какъв удар по религията нанася този труд на Коперник, където той принизява Земята до една от планетите. Книгата се разпространява свободно между учените и не минава много време, когато революционното значение на този труд се проявява в пълна сила. Появяват се други учени, които продължават делото на Коперник. Те развиват и разпространяват идеята за безкрайността на Вселената, в която Земята е подобна на песъчинка по морския плаж, а световете са неизброимо множество, което принуждава църквата да започне ожесточено преследване на всички последователи на учението на Коперник.

Новото учение за хелиоцентричната слънчева система се утвърждава в жестока борба с най-злия враг на науката – църквата. Учението на Коперник подрива основите на религиозните разбирания за света и открива широк път към научните опознавания на природните явления.
Още информация:
Джордано БруноИзгореният на клада италиански учен и философ.
Тихо БрахеДатски астроном, чиито наблюдения помагат на Кеплер да открие законите за движение на планетите.
Галилео ГалилейПървият учен, използвал зрителна тръба за своите наблюдения.
АристархГръцки философ от остров Самос, живял през 4-3 век пр.н.е.
Йохан КеплерСъздателят на законите за движение на небесните тела в слънчевата система.
Исак НютонУченият, формулирал законите на небесната механика.
Кристиан ДоплерАвстрийски физик, известен с откриването на т.нар. “доплеров ефект”.
Леон ФукоПървият учен, доказал с помощта на махало земното околоосно въртене.
Фред ХойлАнглийски астрофизик и писател
Фридрих БеселГермански астроном и математик
Хенри КавендишАнглийски химик и физик, откривател на водорода.
Едуард Емерсън БарнардАмерикански астроном, открил звездата с най-голямо собствено двжение и петия спътник на Юпитер.
Константин ЦиолковскиРуски учен, основоположник на космонавтиката.
Алберт АйнщайнСъздателят на теорията за относителността, която слага край на класическата представа за време и пространство.
Карл СейгънЕдин от най-силните гласове в науката и образованието за 20-и век.
Кучето ЛайкаПътникът на втория в света съветски изкуствен спътник на Земята.
Валентина ТерешковаПървата жена-космонавт в света.
Юрий ГагаринПървият космонавт в света.
Вилхелм Конрад РьонтгенНемски физик, открил рентгеновите лъчи
Хайнрих Рудолф ХерцНемски учен, който за първи път излъчва и приема радио вълни и доказва тяхното съществуване.
Клайд ТомбоАмерикански астроном, открил планетата-джудже Плутон.
Андерс Йонас АнгстрьомШведски физик, открил наличието на водород в Слънцето.
Карл ЯнскиАмерикански радиоинженер, открил радиоизлъчването от центъра на Млечния път.